Виктор Суворов
Разгромът (168)

4

Всички открития на нападащите от „Ехото на Москва“ всеки желаещ може да намери в „Ледоразбивачът“, „Денят М“, „Последната република“, в други мои книги, публикувани на много езици 10, 15, че и 20 години преди праведните усилия на Захарови-Съянови да се увенчаят с озарение. Когато са разказвали как Сталин е подготвял нападението си над Хитлер, те не са се позовавали на нито един свой факт. На нито един. Никога.

Разните Захарови-Съянови заявяват, че моите книги били смесица от истина и лъжа, че цялата ми аргументация била слаба и тенденциозна, но никой никога не си направи труда да подкрепи обвиненията си с пример.

И аз съм принуден да озадача с един въпрос другарите паразити (не го приемайте като обида, просто такъв е медицинският термин): а откъде знаете, че моите книги са смесица от истина и измислица, откъде знаете, че моята аргументация е слаба и тенденциозна? Кой ви каза, че игнорирам факти, които не пасват на моята версия за историята? Нали не сте чели книгите ми. В своите предавания Д. Захаров неведнъж е заявявал, че крехката му душа не понася четенето на моите книги. Приглася му със същото и Съянова.

Хем радиостанция „Ехото на Москва“ някога беше много уважавана и обичана от народа. Въпрос: граждани, не ви ли беше жал да сваляте такава радиостанция (и самите вие да падате заедно с нея) на нивото на агитпропа? Та това е стилът на кагебистките агитатори: не съм чел книгата, но ще кажа…

Високомерните критикари от „Ехото на Москва“ не са чели книгите ми, с което нахакано се перчат, и веднага произнасят категорични съждения за тях. И то пряко — в ефир. Похвално. Но възниква въпросът: а откъде се вземат тези съждения?

Вариантите са два:

— от клюки;

— някой вездесъщ и компетентен им подсказва кои именно книги трябва да се заливат с помия, без да се четат.

Първият вариант не изключва втория, вторият — първия.