Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

6

Всичко, което са говорели на съвършено секретните съвещания нашите вождове, генерали, адмирали и маршали, аз вече го бях чел като малък в книгите на моя любим писател А. Толстой. Само че в книгите на „червения граф“ думите за внезапно нападение се произнасяха от лоши хора, които искаха да завземат властта над целия свят, а на секретните съвещания същите тези думи са били произнасяни от наши, добри съветски хора, които са искали да завземат властта над целия свят.

В „Правда“ откровенията за внезапно нападение, за начало на войната без нейното официално обявяване са някак абстрактни, отнасят се за всички страни в света — сиреч така е прието по целия свят. Виж, в секретните документи това се е отнасяло изключително за действията на Червената армия: възможността да ни нападнат внезапно се е изключвала, но пък нашето внезапно нападение срещу противника се е смятало за единствен вариант за начало на скорошната и неизбежна война.

Някои историци все още чакат пред тях да се отворят вратите на архивите. А аз ги съветвам да не чакат този светъл ден — в списание „Война и революция“, което е издавано от началото на 20-те години на XX век, има напълно достатъчно материали за пълното разбиране на причините за войната, нейния ход и изход. Защото при нас е като при Хитлер: всичко, което се е съдържало в секретните директиви от 1941 година, е било крещяно предварително от звънливи гласове от всеки фенер и всеки покрив, било е писано на всеки стобор, печатано открито, размножавано в милионни тиражи и хвърляно сред тълпата от прелитащи аероплани…

И ето че бившият заместник-шеф на КГБ, армейски генерал Ф. Бобков, обявява: всичко, което се е подготвяло в Съветския съюз, се е правело за всеки случай! „Всеки Генщаб може и трябва да разработва най-различни варианти за бойни действия…“ („Красная Звезда“, 10 март 2005).

Такава декларация, гражданино началник, би била твърде убедителна. При условие че…

В Съветския съюз е имало такива „различни варианти“. Например, ако е бил разработен план за отбраната на страната. Ако в нощта на 22 юни 1941 година той е бил въведен в действие. Ако на 22 юни Червената армия е посрещнала противника приблизително така, както е посрещнала германското настъпление на Курската дъга две години по-късно.

Само тогава, гражданино началник, бихте могли да кажете: бяха разработени планове за отразяване на агресията, а освен тях за всеки случай имаше и „най-различни варианти за бойни действия“.

Но в Съветския съюз не е имало никакво разнообразие. За всеки случай е бил разработен само подробен план за смазване на Европа. А виж, други планове никой досега не е успял да открие.

А сега, гражданино генерал, прелистете мемоарите на Жуков, всичките 13 издания, и се опитайте да намерите някъде да се споменава, че на 22 юни 1941 година Жуков е искал от Сталин разрешение да приведе в действие плана на войната.

Няма такова нещо. Ровете, няма да намерите!

Опитайте се да намерите някъде да се споменава, че Жуков е издал заповед до командирите от всички степени да отворят „Червените пакети“.

И такова нещо няма.

Не е имало какво да се привежда в действие — в командирските сейфове не е имало „най-различни варианти за бойни действия“. Жуков е знаел това, ето защо не е искал от Сталин разрешение да се приведат в действие предварително разработени планове.