Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разгром, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,5 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Разгромът
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 16/32/108
Печатни коли: 29,25
ISBN: 978-954-9772-68-5
История
- — Добавяне
6
Всичко, което са говорели на съвършено секретните съвещания нашите вождове, генерали, адмирали и маршали, аз вече го бях чел като малък в книгите на моя любим писател А. Толстой. Само че в книгите на „червения граф“ думите за внезапно нападение се произнасяха от лоши хора, които искаха да завземат властта над целия свят, а на секретните съвещания същите тези думи са били произнасяни от наши, добри съветски хора, които са искали да завземат властта над целия свят.
В „Правда“ откровенията за внезапно нападение, за начало на войната без нейното официално обявяване са някак абстрактни, отнасят се за всички страни в света — сиреч така е прието по целия свят. Виж, в секретните документи това се е отнасяло изключително за действията на Червената армия: възможността да ни нападнат внезапно се е изключвала, но пък нашето внезапно нападение срещу противника се е смятало за единствен вариант за начало на скорошната и неизбежна война.
Някои историци все още чакат пред тях да се отворят вратите на архивите. А аз ги съветвам да не чакат този светъл ден — в списание „Война и революция“, което е издавано от началото на 20-те години на XX век, има напълно достатъчно материали за пълното разбиране на причините за войната, нейния ход и изход. Защото при нас е като при Хитлер: всичко, което се е съдържало в секретните директиви от 1941 година, е било крещяно предварително от звънливи гласове от всеки фенер и всеки покрив, било е писано на всеки стобор, печатано открито, размножавано в милионни тиражи и хвърляно сред тълпата от прелитащи аероплани…
И ето че бившият заместник-шеф на КГБ, армейски генерал Ф. Бобков, обявява: всичко, което се е подготвяло в Съветския съюз, се е правело за всеки случай! „Всеки Генщаб може и трябва да разработва най-различни варианти за бойни действия…“ („Красная Звезда“, 10 март 2005).
Такава декларация, гражданино началник, би била твърде убедителна. При условие че…
В Съветския съюз е имало такива „различни варианти“. Например, ако е бил разработен план за отбраната на страната. Ако в нощта на 22 юни 1941 година той е бил въведен в действие. Ако на 22 юни Червената армия е посрещнала противника приблизително така, както е посрещнала германското настъпление на Курската дъга две години по-късно.
Само тогава, гражданино началник, бихте могли да кажете: бяха разработени планове за отразяване на агресията, а освен тях за всеки случай имаше и „най-различни варианти за бойни действия“.
Но в Съветския съюз не е имало никакво разнообразие. За всеки случай е бил разработен само подробен план за смазване на Европа. А виж, други планове никой досега не е успял да открие.
А сега, гражданино генерал, прелистете мемоарите на Жуков, всичките 13 издания, и се опитайте да намерите някъде да се споменава, че на 22 юни 1941 година Жуков е искал от Сталин разрешение да приведе в действие плана на войната.
Няма такова нещо. Ровете, няма да намерите!
Опитайте се да намерите някъде да се споменава, че Жуков е издал заповед до командирите от всички степени да отворят „Червените пакети“.
И такова нещо няма.
Не е имало какво да се привежда в действие — в командирските сейфове не е имало „най-различни варианти за бойни действия“. Жуков е знаел това, ето защо не е искал от Сталин разрешение да се приведат в действие предварително разработени планове.