Виктор Суворов
Разгромът (194)

1

Ситуацията в родната военноисторическа наука описва членът на редколегията на Централния орган на Министерството на отбраната на РФ полковник Александър Юлиевич Бондаренко: „Нашите длъжностни лица — онези, които реално трябва да водят не само контрапропагандистка (да си спомним стария термин), но и активна настъпателна идеологическа работа, тотално бездействат. Вече преди колко години президентът на Русия взе решение за създаване на 10-томна история на Великата отечествена война, но къде е тя, историята на нашата Победа? Хем ни е нужна като въздух! Между другото, японците — представителите на изгубилата страна — отдавна издадоха едва ли не стотомна история, където е описан всеки взвод. А на много наши историци им стига само отново и отново да «разобличават» прословутия Резун-Суворов. Но броят на «резачите»^[1], които прибират своята реколта от незасятата «историческа нива», само се увеличава“ („Красная Звезда“, 19–25 март 2008).

Полковник Бондаренко, както е прието у нас, малко разкрасява ситуацията. Сериозните, видите ли, си нямали друга работа освен да разобличават всевъзможни резачи. Но сериозните не само не са способни да съчинят официална история, те не могат и не могат да прегазят и въпросния Резун. На ледоразбиваческия фронт нищо ново. Засега сериозните историци не са измислили нищо повече от оскърбления и клевети.

А самият полковник Бондаренко е зает със същото, с което и длъжностните лица, които уличава: рита прословутия Резун-Суворов. Ето образец: „Тази версия принадлежи на специалистите от отдела за спецоперации при британското разузнаване Ми-6, а Резун само я «озвучава»“ („Красная Звезда“, 10 април 2001).

Същевременно храбрият полковник в търсенето на историческата истина отдавна е налучкал удобен и отъпкан път, пробит от някого сред ледовете. Ето, че разговаря с бившия първи заместник-министър на външните работи на СССР, а днес — първи заместник-председател на Комисията по международни въпроси при Държавната дума на Федералното събрание на РФ — Юлий Александрович Квицински. Двамата събеседници са единодушни. И са стигнали до следното: „Сталин е успял чрез сключването на договора да направи така, че Хитлер да започне война не срещу нас, а срещу Запада“ („Красная Звезда“, 30 юли — 5 август 2008).

Такъв мъдър вожд сме си имали, другаря Сталин: сключил пакта, в резултат на което избухнала Втората световна война, Хитлер се втурнал да разбива Запада, а Съветският съюз останал встрани.

Всичко това е правилно. С това твърдение съм напълно съгласен. В това изречение се крие основната мисъл на „Ледоразбивачът“.

Но то не е всичко. Следващата фраза още повече си я бива: „Като е сключвал договора, той вероятно е разчитал Германия да се забърка в продължителна война с англо-френския блок — като при Първата световна — и това ще ни осигури достатъчно продължително мирно спокойствие. А после би могъл да види резултатите и действа така, както е нужно на нас. Не се е получило така“.

Тук е изразена не само основната мисъл на „Ледоразбивачът“, но и тази на „Последната република“: чрез пакта „Молотов-Рибентроп“ Сталин е тласнал Хитлер към война срещу Великобритания и Франция, като е останал встрани и е изчаквал изгоден момент… Но в резултат другарят Сталин не е успял. Не му се е получило. Всичко е било напразно. Пълен провал.

Александър Юлиевич и Юлий Александрович, моите книги не са нищо друго освен „голяма лъжа на малко човече“. Така ги оценяват официалните кремълски лица. Но нали вие не сте малки човечета. Я какви сте големи и правдиви! Изричате само истината. Високата и чистата.

Е, аз имам един въпрос: колко кихна британското разузнаване за вашите откровения?

И не се оплаквайте, че броят на резачите стремително расте! Вие самите сте чистокръвни резачи! Без примеси. Добре дошли на нашата палуба!