Виктор Суворов
Разгромът (154)

2

Списъкът на германските иновации е безкраен. И в областта на радарите. И в областта на свързочните средства. И в областта на шифровъчната техника, оптиката, лекото противотанково оръжие, артилерийските оръдия с конични дула, приборите за управляване на огъня, изчислителната техника и пр., и пр. Колко пъти съм чувал горчиви въздишки: ах, ако Сталин беше спечелил време и беше превъоръжил армията си…

Невъзможно е да се превъоръжи армия. Процесът на превъоръжаване е постоянен и безкраен. Докато замените 10 000 Т-26 с Т-50, ще бъде създаден нов танк и превъоръжаването ще продължи. Докато снабдявате всички свои щурмови полкове с Ил-2, ще бъде създаден Ил-10. Докато ги превъоръжавате с Ил-10, ще се появят по-съвършени самолети…

А стоновете не стихват: ах, ако бяхме успели да спечелим още една годинка! А още по-добре — две! Или три.

Тези, които говорят така, ясно виждат пред себе си сладостна картина: Съветският съюз насища своята армия с ново оръжие, а Германия си седи и търпеливо чака Червената армия да я изпреварва все повече и повече.

На какво се дължат тези илюзии?

Версайският договор е задържал икономическото и военното развитие на Германия. Хитлер е изтръгнал Германия от веригите на Версай, след това Германия стремително е наваксвала изпуснатото. Техническият прогрес в Германия е напредвал в много по-стремително темпо, отколкото в Съветския съюз. Ако Сталин е продължавал да отлага войната, той е можел да вкара армията си в тресавище. След година, две или три армиите на Съветския съюз и Германия са можели да се окажат на различни нива на технологическия прогрес.

Пример: през 1945 година основните участници във войната — Германия, Великобритания, САЩ и Япония, са имали собствени реактивни самолети и двигатели. Веднага ще уточня: в различна степен на готовност и сигурност. Но всички тези страни са се движели по правилния път на развитие. В хода на войната в Германия са били произвеждани серийно три типа реактивни изтребители и реактивният бомбардировач Ar-234. Броят на експерименталните реактивни самолети е голям, а на проектите — неизчислим (Ju-287 в пет варианта, E-560 в десет варианта, Ho-VIII в два варианта, Ho-XVIII в три варианта, Ta-400, He-343 в седем варианта, Me P-1108 в пет варианта, EF-116 в три варианта, EF-130, EF-132 и пр., и пр.).

Единственото изключение сред главните участници във войната се е оказал Съветският съюз, който в края на войната не е имал нито реактивни самолети, нито двигатели, нито резерви за бъдещето. Мъртвороденият Би-1 се е оказал клонка, водеща до задънена улица. Нищо ново не се е виждало в перспектива. Това толкова плачевно състояние не се е било създало от само себе си. Тук не се е минало без личния принос в развитието на авиацията на „сивия кардинал“ — референта на Сталин по въпросите на авиацията Александър Сергеевич Яковлев, генерал-полковник, два пъти Герой на социалистическия труд, кавалер на осем ордена „Ленин“, действителен член на АН на СССР, лауреат на Ленинска, Държавна и шест Сталински награди и пр., и пр., и пр.