Виктор Суворов
Разгромът (96)

2

А при нас е имало 29 механизирани корпуса. Както вече изяснихме, не е било възможно те да бъдат комплектувани напълно. Но и не докрай комплектувани, те все пак са представлявали определена сила.

Без да повтаряме вече споменатите, ето няколко:

2-и механизиран корпус — 489 танка, в това число 60 съвсем нови;

3-и механизиран корпус — 669 танка, в това число 51 съвсем нови;

4-и механизиран корпус — 892 танка, в това число 414 съвсем нови;

11-и механизиран корпус — 241 танка, в това число 31 съвсем нови;

15-и механизиран корпус — 733 танка, в това число 131 съвсем нови;

22-и механизиран корпус — 647 танка, в това число 31 съвсем нови.

И т.н., и т.н.

Сталин е имал и механизирани корпуси без съвсем нови танкове:

1-и механизиран корпус — 1011 танка;

12-и механизиран корпус — 806 танка;

14-и механизиран корпус — 534 танка;

16-и механизиран корпус — 680 танка.

А при Хитлер всички корпуси са били без съвсем нови танкове.

В Червената армия е имало и съвсем слаби механизирани корпуси. В 17-и например е имало 36 танка. Но от това изобщо не следва, че Червената армия е била слаба. Наличието на такива корпуси говори само за забележителните умствени способности на един Много велик пълководец, който е настоявал да се формират нови и нови корпуси, който е искал да има три пъти повече механизирани корпуси, отколкото всички останали страни в света, взети заедно, знаейки предварително, че за тях няма нито хора, нито танкове, нито камиони, нито свързочни средства.

Ако сумираме, картината е изглеждала така.

Хитлер е имал на Източния фронт 9 моторизирани корпуса и един в резерва. Средно по 329 танка в корпус. В това число съвсем нови — 0.

Сталин е имал в западните крайгранични окръзи 20 механизирани корпуса, във всеки средно по 519 танка, в това число във всеки по 66 съвсем нови.

Освен това в ешелоните се прехвърлят на запад още 7 корпуса, във всеки от които има средно по 537 танка, в това число във всеки корпус по 7 съвсем нови танка.

Освен това Сталин е можел да прехвърля танкове от Далекоизточния фронт, от Задбайкалския, Задкавказкия и някои други военни окръзи. В Задкавказкия военен окръг е имало 877 танка. В Задбайкалския военен окръг дори след заминаването на 5-и механизиран корпус и 57-а танкова дивизия са оставали още 1232 танка. Далекоизточният фронт не е воювал, но е имал на въоръжение 3203 танка.

Хитлер не е имал такива резерви.

Освен всичко друго ние вече установихме, че Сталин е имал танкове в стрелковите и в кавалерийските дивизии. Например в механизираните корпуси в Киевския специален военен окръг е имало 3945 танка, но общият брой на танковете в окръга е бил 5465, защото ги е имало и в други части и съединения освен в механизираните корпуси.

У нас в един окръг е имало повече танкове, отколкото в Германия и всички нейни съюзници, взети заедно, по всички фронтове от Норвегия до Северна Африка и от Брест до Брест.

Но и това не е всичко. Сталин е имал дивизии на НКВД. Броят на танковете в тези дивизии никога не е бил публикуван. Но са били много. През 1941 година Хитлер не е имал танкове във войските на СС.

А освен всичко друго Сталин е имал и въздушнодесантни корпуси. С танкове.

През 1941 година Хитлер не е имал танкове във въздушнодесантните войски.

Между другото, трябва да си спомним и за въздушнодесантните корпуси.

Официалната история на ВДВ казва: „Комплектуването на корпусите с личен състав е било завършено към 1 юни 1941 година“ („Советские Воздушно-десантные“. М., Воениздат, 1986. с. 51).

А ето нещо за ПВО: „Шестте артилерийски полка от 2-и корпус на ПВО, който е прикривал Ленинград, са имали на въоръжение около 600 нови 8 5-милиметрови оръдия, 59 артилерийски батареи на корпуса по бойна организация се смятаха за дежурни с готовност за откриване на огън в рамките на една минута. Освен това в корпуса е имало 16 37-милиметрови оръдия, 76 крупнокалибрени картечници, 175 учетворени картечни установки и 246 76-милиметрови оръдия, непредвидени в щатното разписание. Корпусът е имал също така 12 роти за въздушно наблюдение, оповестяване и свръзка (ВНОС), радиолокационен батальон, три полка аеростати за заграждение, два прожекторни полка и шест прожекторни батальона при артилерийските полкове“ („История Ленинградского военного округа“, с. 179).

Представете си шест полка по 100 85-милиметрови зенитни оръдия във всеки! А освен това още почти 250 76-милиметрови зенитни свръх щата.

С приблизително същата мощ е бил и 1-и корпус на ПВО, който е прикривал Москва. Но със започването на войната веднага са го подсилили. „Общата численост на зенитното артилерийско въоръжение към 22 юли 1941 година — към началото на въздушните нападения над Москва — е била: 564 85-милиметрови зенитни оръдия, 232 76-милиметрови, 248 37-милиметрови, 336 зенитни картечници“ („Войска противовоздушной обороны страны“. М., Воениздат, 1968, с. 101). Към това добавете 6-и изтребителен авиационен корпус в състав 11 изтребителни авиационни полка.

За авиацията тепърва ще говорим конкретно. Когато прелиствате мемоарите, обърнете внимание на състава на авиационните дивизии и на жалбите на командирите, че в тях не е имало по два комплекта самолети.