Виктор Суворов (автор)

Виктор Суворов
Псевдоним	Виктор Суворов
Роден	Влади́мир Богда́нович Резу́н 20 април 1947 г. (77 г.) село Барабаш, Приморски край, СССР (днес Русия)
Професия	военен, писател, дисидент
Националност	СССР,  Великобритания
Активен период	1981 –
Жанр	исторически роман, публицистика
Тема	история на Втората световна война
Уебсайт	www.suvorovrezun.com Страница в IMDb
Виктор Суворов в Общомедия

Виктор Суворов е литературният псевдоним на Влади́мир Богда́нович Резу́н – съветски офицер-разузнавач, дисидент. През 1978 г. емигрира във Великобритания и става известен писател. Издава книги на автобиографична тематика, ревизионистка история, за организацията на съветската армия и разузнаване. Води дългогодишен публицистичен конфликт със съветски и руски историци, като взаимно критикуват трудовете си като фалшификации и ненаучни подходи ^[1][2][3]. Сред международните историци, една част от тезите му с времето са приети, към други отношението е по-критично.

Бащата на Суворов е майор от артилерията на 72^-ри гвардейски минометен полк, на 5^-а армия. Брат му е прослужил 27 години в Ракетните войски на СССР, уволнил се е през 1991 г. със звание подполковник. Дядо му е бил последовател на Нестор Махно. Виктор е от смесен украински и руски произход. Служи в Съветската Армия 20 години – 1958 – 1978. Става дисидент през 1978 г. когато дезертира от СССР в Обединеното Кралство през Швейцария. Задочно осъден на смърт за държавна измяна.

Понастоящем Виктор Суворов живее във Великобритания, с жена си, децата си и внуците си. Продължава да пише книги и посвещава всичките си усилия на разкриването на истината за Втората световна война. Остър критик на Путин.

В. Суворов става военен на 11-годишна възраст, когато през 1958 г. постъпва във Воронежкото Суворовско военно училище.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Виктор Суворов е известен анти-комунист, известен с острата си критика към режима.

Стилът на Виктор Суворов е силно белетризиран с много шеги, примери и анекдоти. В публицистиката предпочита да се позовава основно на широко достъпни и официални първични източници.

Започва да издава първо книги за Съветската армия, където разказва за личния си опит в Пражката пролет („Освободителите“, шеговито посветена на Брежнев), за организацията, културата и въоръжението на съветската армия („В Съветската Армия“, на английски: Inside the Soviet Army). Разкрива на широката публика съществуването на военното разузнаване (ГРУ) и Спецназ, които са малко известни през 1980-те години.

Най-известните му книги са от трилогията Ледоразбивачът, която критикува основните идеи за Втората световна война на официалната съветска историография. Той обяснява катастрофалните загуби на Червената армия през 1941 г. с това, че тя се е готвила за мобилна и офанзивна война на чужд терен и не е била подготвена за отбрана.

Други книги за периода на Втората световна война критикуват данните на официалната съветска историография относно силата на германската военна машина (Самоубийство), последиците от периода на голямата Чистка (той твърди тя не е фатална за Червената Армия).

През 2000-те години започва нова трилогия Сянката на победата с първа книга Взимам си думите назад, в която поставя под въпрос преклонението към маршал Георгий Жуков и неговите заслуги към победата на Съветския съюз във Втората световна война. Извинява се, че в предишни книги е имал положително отношение към маршала. Смята че култът към Жуков е изграден след десталинизацията, за да се създаде удобна за тогавашната конюнктура версия за войната. Критикува многото взаимно противоречащи се издания „Спомени и размишления“ като пропаганда. Критикува Жуков за присвояване на заслугите на свои колеги като Рокосовски, за огромното количество ненужни жертви по време на редица военни катастрофи включително първите месеци на операция Барбароса. Разказва за организираните от Жуков учения Снежок през 1954 в който са облъчени с радиация хиляди съветски войници на Тоцкия полигон.

Друга негова трилогия е Хроника на Великото десетилетие, където критикува режима на Хрушчов. Твърди, че Кубинската криза е опит на Хрушчов да блъфира че може да заплаши САЩ със своите ракети през 1962, докато Съветският съюз всъщност няма достатъчни количества. Кенеди благодарение на въздушното разузнаване разкрива блъфа и получава отстъпки от СССР.

Освен публицистичните си книги Суворов пише и няколко романа, включително Контролът (1994), Изборът (1997) и Змиеядеца (2010,). Суворов е популярен най-вече в Източна Европа, където продава милиони книги. В България някои от книгите му са издадени за пръв път.

• „Контролът“ (1995),
• „Освободителят“ (1996),
• „Аквариумът“ (1997),
• „Ледоразбивачът“ (2001),
• „Сянката на победата“ (2001),
• „Денят М“ (2002),
• „Последната република“ (2002 – 2007),
• „Взимам си думите назад“ (2004),
• „Самоубийство“ (2008),
• „Разгромът“ (2009),
• „Змиеядеца“ (2010),
• „Майката на дявола“ (2011),
• „Хроника на Великото десетилетие. Книга 1: Тя се казваше Татяна“ (2013).

В трилогията си „Ледоразбивачът“ Суворов развива тезата си, че Йосиф Сталин още през 1939 г. започва подготовка за нападение срещу Германската империя, под кодовото название Операция „Буря“. На 22 юни 1941 г. Сталин е изпреварен от германските планове само с две седмици. Суворов привежда доказателства за неподготвеността на Червената армия да води отбранителна война в началото на военните действия, както и голямата изненада на Сталин от вестта за германско нападение. Губейки стратегическата инициатива съветското военно командване, което в продължение на години се готви за агресивна, а не за отбранителна война, търпи множество неуспехи чак до 1942 г.

Срещу „Ледоразбивачът“ са написани повече от 20 книги и са защитени няколко дисертации, които отричат основните тези на книгите му. В отговор Виктор Суворов посвещава Глава 1. Секретната история от своята книга „Самоубийството“.

В своята книга „Очищение“ (на български: чистка), В. Суворов застъпва следните тези:

• проведената от Сталин чистка в армията, през 1937 – 1938 г. няма катастрофални размери и не е причина за разгрома на СССР през 1941 година
• генерал Михаил Тухачевски е слаб стратег, не е успял да предвиди бъдещ конфликт с Хитлеристка Германия и не е настоявал за превъоръжаване на „Червената армия“. Тухачевски е обвинен за провала на Съветска Русия през Съветско-Полската война
• Василий Блюхер, Якир, Уборевич, Путна, Алкснис, Вацетис, Павел Дибенко са разстреляни заради планувани заговори
• Немското разузнаване няма роля в Сталинските чистки, противно на официалната информация

Суворов пише:

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Виктор Суворов.

• Официален сайт ((ru))
• Интервю на Виктор Суворов пред вестник „Новые Известия“ Архив на оригинала от 2007-06-10 в Wayback Machine.
• Интервю на Виктор Суворов пред списание „Факел“
• Статия за Виктор Суворов Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.
• Интервю с Виктор Суворов за „Всяка неделя“, БНТ Архив на оригинала от 2011-01-12 в Wayback Machine.

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NSK Open Library PLWABN LIBRIS IdRef VIAF WorldCat