Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

2

За подготовката на страната за война отговарят Народният комисариат по отбраната и неговата основна структура — Генералният щаб. И ето че се изяснява, че войната са подготвяли някакви тайнствени „те“. А Гениалният пълководец, който е бил началник на Генералния щаб и заместник народен комисар по отбраната, се е реел във висините.

Бездарните „те“ се подготвяли да воюват по остарелите рецепти на Първата световна война. Във висшето военно ръководство царял непробуден идиотизъм, но гениалният началник на Генералния щаб нямал отношение към цялото това слабоумие. Той, великият, гневно разобличава: „те“ нищо не разбирали.

А ние ще попитаме: самият той придържал ли се е към остарелите рецепти и схеми на Първата световна война, или не се е придържал?

Честният човек в дадената ситуация трябва ясно да установи своето място в случващото се. Той е трябвало да се определи.

Или прямо и честно да признае: да, аз, Жуков, нищо не разбирах, придържах се към остарелите възгледи за характера на наближаващата война. От мен, началника на Генералния щаб, неразбирането на същината се разпространяваше надолу и в ширина. Ето защо, когато през пролетта на 1941 година под мое ръководство се преработваха оперативните планове на Генералния щаб, бяха допуснати грешки, които именно доведоха до позорния разгром и поражение на Съветския съюз във Втората световна война, до така наречената „велика победа“, след която деградацията и измирането на руския и другите народи на великата страна станаха необратими.

Или — противоположното: аз, Жуков, разбирах всичко правилно, но Червената армия се ръководеше от дебили (еди-кой си, еди-кой си и еди-кой си), които се придържаха към остарели възгледи.

Във втория случай е трябвало да представи документи, които да изобличават еди-кого си, еди-кого си и еди-кого си и да доказват, че мъдрият и храбър Жуков с всички сили се е борил против носителите на мъртви концепции, но не е успял да ги победи.