Виктор Суворов
Разгромът (126)

2

Малък откъс от текст — само половин страничка. Но какъв дълбок смисъл, колко концентрирано съдържание!

И колко правилно е подадена тази малка сценка: Жуков е изказал правилна мисъл, глупавият Павлов е възразил и тогава Жуков го е срязал: не е мое решение и не аз съм избирал местата!

При Павлов в ЗапОВО новите укрепени райони се изграждали прекалено близо до границата.

Но и при Жуков в КОВО това е ставало прекалено близо до границата.

Само че Жуков не е виновен за това. Това е заявил той право в лицето на Павлов. Какво да възрази Павлов? Нямало е какво да възрази.

Един на нула: Жуков е умен, Павлов е глупак.

И на нас всичко ни е ясно: разгромът се е случил поради глупост. И е ясно чия именно. Докато Сталин е мълчал и е гледал през пръсти.

Всичко тук е красиво и правилно, само че защо авторите на мемоарите на Жуков са тревожили сянката на Дмитрий Григориевич Павлов, загинал мъченически в инквизиторските зандани на Сухановския следствен изолатор, без да се признае за виновен?

А поведението на Жуков в дадената ситуация, ако се вгледаме, изобщо не е решителен отпор на един малоумник, а мерзко измъкване на страхливец и блюдолизец.

Хайде тогава да се замислим. В Съветския съюз е възникнал проблем от изключителна важност. От средата на 1940 година стотици хиляди хора са издигали отбранителна линия по продължение на новите граници. На гигантското строителство от Балтика до устието на Дунав са били хвърлени огромни маси народ, включително инженери и работници с най-висока квалификация, затворници, военнопленници, местни жители. Освен това — 58 строителни батальона. Това не е било достатъчно. И тогава от състава на стрелковите дивизии и стрелковите корпуси както от крайграничните военни окръзи, така и от онези, които са се намирали във вътрешните райони на страната до Урал и Сибир включително, са взели 167 сапьорски батальона. За това строителство са били прехвърляни сапьорски батальони дори и от Далечния изток.

Стрелковите дивизии и корпуси са останали не само без танковете, които Жуков им е отнел заради формирането на неговите идиотски механизирани корпуси, не само без артилерия, която не без знанието на Жуков се е намирала на полигоните далече от своите съединения, но и без сапьорите, без които частите и съединенията остават без ръце в най-прекия смисъл.

За изграждането на укрепленията са били хвърляни стотици хиляди и милиони най-скъпи и дефицитни материали, включително арматурна и бронева стомана, гранит, най-здрав фортификационен бетон. За строителството е било привлечено огромно количество техника.

Но всичко е отивало на вятъра! Безполезен труд. Укрепените райони са израствали не там, където е трябвало! От тях не е можело да има никаква полза. В навечерието на войната, когато е бил ценен всеки човек с лопата, всеки кубически метър бетон и всеки тон стомана, стотици хиляди хора са били пратени да вършат безсмислена работа, която не е била нужна никому.

И никой не е разбирал това!

Само Жуков го е разбирал.

Но щом е така, той е трябвало да крещи в изстъпление при всеки удобен и неудобен случай, че укрепените райони трябва да се строят на други места. Жуков е трябвало да съобщи своята позиция на Сталин, на цялото политическо и военно ръководство на страната. Трябвало е да се бори, за да бъде прекратена глупашката суматоха край границите, а хората, техниката и материалите да бъдат изпратени за подготвяне на отбранителни рубежи там, където е било редно да бъдат.

И в мемоарите си Жуков е трябвало да разкаже за своята борба по съвсем друг начин. Защото какво излиза? Жуков подхвърлил забележката си някак между другото, разменили си с Павлов две-три остри фрази без никакъв резултат и продължение — и дотам.