Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

4

За необходимостта да се построи социализъм в световен мащаб Сталин е говорил още през 1917 година, когато ефрейтор Хитлер не е можел и да мечтае за някакви земи на Изток. Тогава Хитлер е разнасял с велосипед донесения от тила до фронта и обратно, а Сталин е бил член на правителството на Съветска Русия.

Ами може би Сталин после е променил отношението си към Световната революция?

Не. Не го е променил. Чак до смъртта си той е останал верен на идеалите на социализма.

Но в момента нас ни интересува навечерието на Втората световна война. Отваряйте томовете на Сталин, четете неговите речи от онзи период. Сталин настойчиво повтаря във всички свои трудове, изказвания и речи главната мисъл: пълната победа на социализма в една страна е възможна! Съветският съюз е бляскав пример за това. В Съветския съюз социализмът е напълно построен.

Но пълната победа още не е окончателна победа. Ние сме заобиколени от врагове, които непременно ще се опитат със силата на оръжието да разрушат нашия най-прогресивен в света строй.

„Окончателната победа на социализма в смисъл на пълна гаранция срещу реставрация на буржоазните отношения е възможна само в международен мащаб“ (Й. Сталин. „Правда“, 14 февруари 1938).

Че Сталин не е отстъпил и на крачка от идеите на Маркс и Ленин, трябва да съдим по неговите дела.

Още от 1918 година Сталин, като един от лидерите на Съветска Русия, е вземал дейно участие в опитите за установяване на социалистически режим в Азербайджан, Грузия, Армения, Финландия, Германия, Полша, Унгария, България, Румъния, Австрия, Италия, Монголия, Аржентина и в други страни.

През 1924 година над ковчега на Ленин Сталин е дал тържествена клетва да разширява Съветския съюз. И е държал на думата си.

През втората половина на 30-те години, след като става пълноправен господар на Съветския съюз, Сталин се опитва да натрапи социализма на Испания.

През 1939 година Сталин с помощта на силата за втори път се опитва да насочи по пътя на социализма Финландия.

През 1940 година той вкарва в този път Естония, Литва, Латвия, Молдавия, Западна Украйна и Западна Белорусия, Северна Буковина. Настоява под негов контрол да бъдат предадени България, датските протоци за изход от Северно море, черноморските протоци Босфор и Дарданели, бази в Персийския залив, териториите на юг от Баку-Батуми, т.е. Източна Турция, Северен Иран и Ирак.

През август 1941 година Сталин взема под свой контрол половината Иран.

Хитлер нарушава плановете на Сталин. Но още щом отбива нападението на Германия, Сталин с нова сила започва да обръща „освободените“ страни към пътя на социализма.

През 1944 година — България.

После — Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Югославия, Албания, Източна Германия…

И е щял да продължи. Само че американците са се сдобили с бомба. Само това спира победния марш на Червената армия.

Имало е и „ирански Азербайджан“. И тук единствено наличието на ядрена бомба е спасило милиони хора от щастливия колхозен живот.

Въпреки бомбата другарят Сталин вкарва в пътя на социалистическото развитие КИТАЙ! Това не е шега работа. Че и Северна Корея и Северен Виетнам.

През 1949 година е създаден военният блок НАТО. Целта е чисто практическа — да бъдат защитени Гърция и Турция от напора на Сталин.

А Сталин поставя блокада на Западен Берлин, т.е. опитва се да вкара и него в правилния път.

Прилича ли всичко това на социализъм в една страна?