Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

4

Като се има предвид, че Втората световна война е била най-грандиозният катаклизъм в историята на човечеството, че пряко и косвено участие в нея са взели стотици милиони хора, а статистическите сведения след войната са били откъслечни, противоречиви, заплетени, че и изобщо са липсвали, подобна точност на изчисленията на групите американски учени възхищава.

Към загубите на войници и офицери групите свръхумни американски зубри са прибавили загубите на мирно население и са получили странен резултат: „Във Втората световна война, която продължава само една година повече от Първата, е участвала по-значителна част от населението на земното кълбо, но броят на жертвите е бил не много по-голям“ (с. 216).

Странно.

Първата световна война е продължила от 1 август 1914 до 11 ноември 1918 година, т.е. малко повече от четири години. А Втората световна война — от 1 септември 1939 до 3 септември 1945 година, т.е. пълни шест години. Дори съставът на участниците, пространственият размах, интензивността на бойните действия и системите на оръжията да са останали предишните, и тогава загубите във Втората световна война е трябвало да бъдат един и половина пъти по-големи, отколкото в Първата.

А и общата продължителност на войната не говори за всичко. От Първата световна война Русия е отпаднала, по-точно — изтърсила се е, една година преди завършването й. А във Втората световна война Съветският съюз е воювал официално от 22 юни 1941 година до завършването й. Но ако съдим справедливо — от самото начало до самия край.

Съединените щати са се включили в Първата световна война едва в края, а във Втората световна война са воювали от декември 1941 година до септември 1945-а.

Защо тогава загубите във Втората световна война са се оказали съвсем малко по-големи, отколкото в Първата световна война?

Пространственият размах на Втората световна война изобщо не може да се сравнява с този на Първата световна. Във Втората световна война бойните действия са се водели в цяла Европа, от Северна Норвегия до Кавказките планини, от Южна Франция и островите в Средиземно море до стените на Мурманск, Питер, Москва и Сталинград. А отвъд пределите на Европа — от Северна Африка до джунглите на Южна Азия и дивите острови в Тихия океан. В зоните на бойните действия са се оказали стотици милиони цивилно население. Дори само в резултат на това е трябвало да последва рязък скок в броя на жертвите. Защото през Първата световна война бойните действия, общо взето, не са излизали извън пределите на Европа, а фронтовете са се стабилизирали около районите на държавните граници на великите империи. Цивилното население се е оттеглило на стотина километра от фронтовата линия и дори не е чувало артилерийска престрелка.

А и средствата за борба във Втората световна война не могат да се сравняват с тези в Първата световна война. Масираното използване на танкове и авиация трябва да е повлякло след себе си и увеличаване на броя на жертвите.

Втората световна война по своя характер рязко се е отличавала от Първата.

В хода на Втората световна война се е зародило масово партизанско движение, т.е. войната се е водела не само на фронтовите линии, а повсеместно. Нека си спомним за Варшавското въстание. През Първата световна война не е имало нищо подобно.

В хода на Втората световна война са се появили огромни пространства, на които всички са воювали срещу всички: Югославия, Западна Украйна, цяла Белорусия.

В Първата световна война към пленниците са се отнасяли предимно в съответствие с международните правила за водене на война, а във Втората световна война са ги унищожавали с милиони.

Във Втората световна война изтреблението на мирното население се е осъществявало по индустриални методи. Първата световна война не е познавала нищо подобно на Освиенцим, Бухенвалд, Бабий Яр, Райчихлаг, на масовото убийство на затворниците от затворите и лагерите при отстъплението на Червената армия.

Във Втората световна война стратегическата авиация е помитала цели градове заедно с тяхното население и е завършила с употреба на ядрено оръжие.

И ето го въпроса: как е станало така, че броят на жертвите на Втората световна война се е оказал толкова незначителен?

Пред групите американски експерти е имало два пътя.

Първият: да подложат на съмнение официалните съветски числа и тогава броят на жертвите на войната е щял рязко да нарасне.

Вторият: да търсят обяснение за този толкова странен резултат от тази толкова ужасяваща война.

На групите от експерти дори през ум не им е минавало да се усъмнят в съветската версия. Щом има официален документ от Москва, значи е било именно така…

Оставал им е само вторият път: някак да обяснят подозрително малкия брой на жертвите. За това е било нужно да се направи теоретичен извод, който преобръщал наопаки хилядолетния опит на всички цивилизации: „Следователно е исторически безсмислено да се прави извод, че увеличаването на мощта на средствата за поражение е причина за увеличаване на броя на жертвите на войната“ (Смит, Д. О. „Военная доктрина США. Исследования и оценки“. М., Издательство иностранной литературы, 1956, с. 217).

По-просто казано, дали използваме стратегическа авиация за унищожаване на градове или не, дали хвърляме атомни бомби, или изобщо не притежаваме такива, дали задушаваме хора в газови камери или не — броят на жертвите не зависи от това.

Минаха съвсем малко години и президентът на САЩ Джон Кенеди, който не е бил чел теоретичните обосновки на групите от просветлени експерти, зададе на Никита Хрушчов въпроса: е, и колко хора загинаха при вас, двайсетина милиона, нали?

И получи изчерпателния отговор: ами да, двайсет.

Групите експерти, както съветските, така и задграничните, обосноваха това число.

Ако любопитният Джон беше казал „10 милиона“, щеше да получи същия отговор: ами да, точно така…

И групите експерти пак веднага щяха да обосноват теоретично това число. На тях, на експертите, им е все едно — дали ще са 10 или 50, много важно.

А ако любопитният Джон не беше задал въпроса си, групите експерти така и щяха да си твърдят, че увеличаването на мощта на средствата за поражение не влияе на броя на жертвите.