Виктор Суворов
Разгромът (42)

7

В Съветския съюз мисълта на Маркс-Ленин-Троцки-Сталин, че победата на пролетариите може да бъде осигурена само чрез Световна революция, е била ясна и разбираема за всички. Повтаряли са я вождове от всякакви рангове, идеолози, агитатори, писатели, поети.

През втората половина на 30-те години над Съветския съюз с нова сила изгрява идеята за защита на нашето щастие чрез оказване на помощ на братята по класа в тяхната борба за светло бъдеще. И над страната гръмват стихове и песни как ще стигнем до Ганг, за Последната република, за Последната кота, на която нашите бойци ще забият червено знаме, за Последния пограничен стълб, който нашите войници ще пометат:

Съдбата ни лишава от покой,

гнети на братята ни мъката голяма.

О, колко ти завиждам, сине мой!

Ще видиш ти свободния им строй,

ще чуеш песните, в които горест няма.

Земята ще е слънчева градина,

потомците — благословени, умни.

И в някаква — двехилядна — година

ще препрочитат тези волни думи…^[1]

И така нататък в същия дух. Това е творение на Валентин Лозин („Стихи о будущем“. Л., Политиздат, 1937). Волният поет завижда на сина си — та нали му предстои да види с очите си щастието на всички народи, на които е отредено да живеят като едно социалистическо семейство без граници и погранични стълбове. Но и бъдещите поколения, когато четат волните стихове, ще завиждат на поета, на когото се е паднало да живее в прекрасната епоха на 1937 година и да бъде съвременник на великия вожд, който е подготвял освобождаването на човечеството.

* * *

Стратегията е слугиня на политиката.

Политиката е издала заповед на стратегията: да подготви теория и да осигури на практика превръщането на Съюза на съветските социалистически републики в Световен съюз на съветските социалистически републики.

Първа на ред е Европа. После — Азия. По-нататък — навсякъде.

Червените командири не са имали избор. Целият останал свят не се завзема с изтощение. Оставала е само стратегията на разгромяването.