Виктор Суворов
Разгромът (197)

4

Учудващо е твърдението на историка-изследовател Мартиросян, че „в СССР не е имало и помен от каквито и да било планове за нападение над когото и да било“.

Не по-малко учудва съгласието на полковник Бондаренко с едно толкова смело твърдение.

Тази твърда увереност в собствената им правота издава печалния факт, че нито Мартиросян, нито Бондаренко владеят материала и че те изобщо не се интересуват от войната.

Пълен текст на план за нападението над Финландия например не само е съществувал, но беше и открито публикуван в сборника „1941 год“ (М., Демократия, 1998. Книга первая, с. 418–423).

На 25 ноември 1940 година народният комисар по отбраната на СССР, маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко, и началникът на Генералния щаб на Червената армия, армейски генерал К. А. Мерецков, са изпратили до щаба на Ленинградския военен окръг директива. Документът е изпълнен в един екземпляр. Степен на секретност — „ОВ“, т.е. съвършено секретно с особена важност.

Планът бил наречен условно „С.3-20“.

Планът е трябвало да се приведе в действие при получаване на шифрована телеграма със следното съдържание: „Пристъпи към изпълнение на «С.3-20»“.

В този план няма и намеци, че бойни действия трябва да се започват в отговор на вражеско нападение. Тук всичко е по-просто: всеки момент от Москва в щаба на Ленинградския военен окръг ще пристигне шифрована телеграма и съветските войски ще поемат напред към Ботническия залив, към границите на Швеция, към Аландските острови.

Всеки екземпляр от книгата „1941 год“ е буквално прокъсан от четене. Всеки, които се интересува от войната, го е прочел от заглавието на обложката до адреса на печатницата на последната страница. И го е прочел не веднъж.

Само сериозните историци не са имали достатъчно време и не са проявили желание да прочетат нещо, което е отдавна известно на широките народни маси.

Но това не е всичко. На нас отдавна са ни втълпили, че Хитлер и глутницата негови блюдолизци са нападнали мирно спящия Съветски съюз. Сред блюдолизците изброяваха сателитите на Германия. Включително и Финландия. Ето образец: „На 22 юни 1941 година фашистка Германия вероломно нападна СССР. Мобилизирани, предварително въоръжени със съвременна бойна техника, 190 вражески дивизии нахлуха в пределите на Съветския съюз със стремежа да го унищожат и да поробят съветския народ. Заедно с хитлеристка Германия във войната срещу Съветския съюз в разрез с волята на народите си се включиха Италия, Румъния, Унгария и Финландия“ (Тельпуховский, Б. С. „Великая Отечественная война Советского Союза. 1941-1945“. М., Государственное издательство политической литературы, 1959, с. 33).

А 10 години по-късно във „Военно-исторический журнал“ (1969, №1, с. 62) е прозвънтяла удивителната фраза на Главния маршал на авиацията А. Новиков, който през лятото на 1941 година е бил генерал-майор от авиацията, командващ авиацията на Северния фронт: „Логиката ни подсказваше, че не бива да чакаме противникът да пусне в действие цялата си авиация, а трябва сами да вземем инициативата във въздуха и първи да нанесем масирани удари по неговите летища…“.

Става дума за 25 юни 1941 година.

Аз обърнах внимание на тази фраза. Дори я използвах като мото за една от главите в книгата „Денят М“.

Но да обърнеш внимание и да вникнеш в смисъла — това, както казват в Одеса, са две големи разлики.

Аз не вникнах в смисъла.

Смисъла е схванал Марк Солонин. И посочи на четящото общество една малка незабележима подробност: на 22 юни 1941 година Финландия не е нападала Съветския съюз и не му е обявявала война. Финландия е била нападната от Съветския съюз три дни след началото на германското нашествие. Солонин потвърди своите изводи с цяла книга неопровержими доказателства.

Така че другарят Сталин не само е имал планове за нападение „над когото и да било“, но той е започнал да осъществява тези планове. В обстановка, при която е трябвало да отблъсква германското нашествие.

И през 1941 година Сталин не се е справил с покоряването на Финландия. Но от всичко това изобщо не следва, че не е замислял нападение над нея.

Ако някой се опита да напише правдива история на войната, той няма да успее да подмине факта, че Съветският съюз е нападнал Финландия през 1941 година. Ще трябва да си спомни, че логиката е подсказвала на съветските генерали „първи да нанесат масирани удари по неговите летища…“. Какъвто те и нанесли. Вярно, без особен блясък. И тогава на честния историк ще предстои да обясни на четящата публика защо те са направили това.

През 1939 година Червената армия се завтекла към Финландия, за да помогне на въстаналите работници и селяни в отговор на молбата на сформираното в Москва правителство на нова свободна Финландия.

През 1940 година е било наредено всички да забравят за въстанието на финландските работници и селяни, както и за молбата на новото правителство. Както и за самото правителство. Било е обявено, че Червената армия се е завтекла към Финландия, за да осигури безопасността на града на Ленин.

Изпълнили задачата. Осигурили безопасността.

Но защо са нападнали Финландия още веднъж през 1941 година?

Всеки отговор на този въпрос е кост в гърлото на официалната историческа наука. Защото който и да е отговор мърси репутацията на нашата велика и справедлива война.