Виктор Суворов
Разгромът (52)

5

Щом стана дума за копиране, нека разгледаме различията в германския и съветския подход към воденето на стратегически настъпателни операции.

Блицкриг означава стремеж да пренесеш бойните действия от фронтовата линия в дълбокия тил на противника. Блицкриг е устрем към простор, където няма войски на противника. Блицкриг е осигуряване на победа предимно не с огън и бой, а с маневра: мигновено излизане на такива рубежи и в такива райони, че противникът да е принуден да се предаде без съпротива… По този въпрос възгледите на съветските и германските генерали съвпадат напълно.

Но съвпаденията свършват дотам.

И започват различията.

Съветските командири решават така: не е зле да свариш противника неподготвен. Но нали може да се натъкнеш и на солидна отбрана. Какво ще стане с танковете, ако ги пуснем срещу предварително подготвена отбрана? Правилно. Те ще понесат огромни загуби, без да причинят голяма вреда на противника, който се е скрил в окопи и траншеи. През Първата световна война нито американците, нито австрийците, нито германците, нито французите или британците не са успели фактически да пробият обикновени траншеи, а какво ли ще е в една нова война, когато ще трябва да пробиват линии на траншеи, подсилени с железобетонни отбранителни съоръжения?

Без да изпускат от погледа си такава възможност, червените командири едновременно с теорията за стремителния марш в дълбочина на вражеската територия са разработвали и теория за пробиване на непристъпна отбрана. Теорията за пробива се е превърнала в съставна част на теорията и практиката на Дълбоката операция.

Било е определено и с многобройни маневри проверено: ако противникът е в отбрана, тогава мястото на мощните подвижни танкови съединения не е в първия, а във втория ешелон. Отбраната на противника пробиват не те, а общовойсковите съединения. Главната смазваща сила е артилерията, пробива осъществява пехотата, която има както свои собствени танкове, така и танкове от подкрепленията. А мощните подвижни съединения изчакват. Те не си губят силите за пробив или ги губят само в краен случай в най-последния момент за завършване на пробива.

В съответствие с тези изводи Червената армия буквално в навечерието на войната в качеството на инструмент за пробива получава на въоръжение най-добрата в света 122-милиметрова гаубица М-30 модел 1930 година, най-добрата в света 120-милиметрова минохвъргачка модел 1938 година, 152-милиметрова гаубица-оръдие МЛ-20 модел 1937 година, 203-милиметрова гаубица Б-4 образец 1931 година, известна сред народа като „Сталиновия боен чук“, и много други прекрасни артилерийски оръдия.

Германската армия не е имала теория за пробива, отделяла е малко внимание на развитието на полевата артилерия. Полевата артилерия е оставала предимно на нивото на Първата световна война.

Разполагайки с мощна полева, предимно гаубична артилерия, Червената армия е поискала първокласни артилерийски влекачи. И ги е получила. Лекият брониран „Комсомолец“ — влекач на 45-милиметрово противотанково оръдие, и „Ворошиловец“ — влекач на най-тежки артилерийски системи — това са двете крайни точки на диапазона. И двата влекача, както и всички останали в диапазона между тях, са били забележителни за времето си машини.

В съответствие с теорията за пробива за съветската пехота е бил създаден специален пехотен танк Т-26 и пехотата е била добре снабдена с тези танкове.

В германската армия пехотата не е имала собствени танкове.

За подсилване на атакуващата пехота по главните направления в Съветския съюз са били създадени специални танкове за пробив, танкове за качествено подсилване на пехотата, отначало Т-28 и Т-35, после са ги сменили с КВ и КВ-2.

В Германия не е имало танкове за пробив.

Разполагайки и с теория, и с инструмент за пробив, Червената армия винаги (макар и понякога с усилие) в крайна сметка е разбивала всяка теоретически непреодолима отбрана от японската полева в знойните степи на Монголия и заснежената „Линия Манерхайм“ до укрепените полоси на Зееловските височини на подстъпите към Берлин и японските укрепени райони в Манджурия.

И още една фундаментална разлика. Танковите армии в Съветския съюз са били наистина танкови армии, защото в тяхната основа е имало танкови съединения и части с необходимите средства за подсилване и поддръжка.

В армията на Германия под термина танкова група, после — танкова армия, се е разбирало огромно обединение, в чиято основа са били пехотните дивизии. В състава на такава група или армия е имало и танкови дивизии, но като правило значително по-малко.