Виктор Суворов
Разгромът (41)

6

Сега да си припомним главното.

На 22 юни 1941 година Хитлер нанася смъртоносен удар на Съветския съюз. Той строшава гръбнака на съветския крокодил. След този удар борбата на Съветския съюз за завземане на целия свят представлява само ариергардни боеве на една победена армия, която позорно е изгубила войната. Цялата следвоенна занимавка на кремълските вождове и стратези е само безсилно скърцане със счупената крокодилска челюст. Силите на Съветския съюз са на привършване, промишленият потенциал е разрушен, стотици хиляди и милиони от най-талантливите, най-трудолюбивите, най-умните, смели и честни хора са загинали във войната, която изобщо не е била нужна на нашия народ. Ако кремълските вождове не са били разпалили тази война, всичките тези милиони са щели да останат живи, да се трудят за благото на страната си, щели са да оставят жизнеспособно потомство.

Но те са паднали. Ето защо вождовете са били принудени да продължават борбата за покоряване на всички страни в света, опирайки се само на силите на останалите живи.

След Втората световна война Сталин и всички управлявали Съветския съюз след него са били възпирани от американската ядрена мощ, обединената икономическа, политическа и военна сила на целия свят от Турция до Норвегия, от САЩ до Япония.

Виж, през пролетта на 1941 година не е имало никаква американска ядрена мощ. За да възпира Сталин. Не е имало и обединена мощ на всички страни. Обратното, светът е бил потопен в хаоса на Втората световна война. При това Америка е била съюзник на Сталин. На 27 май 1941 година президентът на САЩ Рузвелт заявява в радиосъобщение пред гражданите на Америка, че САЩ ще помагат на всяка страна, която води борба срещу Германия. Съветският съюз още не е воювал с Германия, но доставките на стратегически материали от САЩ за Съветския съюз са идвали с нарастващо темпо от есента на 1940 година.

Ето го момента Сталин да извършва победоносни освободителни походи.

Като вземам това под внимание, предлагам мислено да умножим делата на Жуков, Хрушчов, Брежнев, Андропов, Горбачов и на другите борци за мир по криминалната хватка на Сталин и по Сталиновия апетит.

В името на тържеството на социализма по цялата земя добричкият Жуков е осакатявал десетки хиляди свои собствени войници и е заразявал с радиация хиляди квадратни километри своя земя. Пак заради това миролюбивият Андропов е убил законните лидери на Унгария и Афганистан, хвърлил е съветските танкове отвъд афганските хребети. В името на щастието на трудовия народ кроткият Горбачов е организирал колективизация в Етиопия, като предварително е знаел, че това ще свърши с трупоядство и деца-скелети също като на украинска земя по времето на колективизацията.

Всички владетели след Сталин се крепяха на разклатената мощ на Съветския съюз. Възпираше ги обединената сила на Запада. Включително ядрената.

Нека помислим колко далече би могъл да стигне другарят Сталин, който се е опирал на свежата сила на една велика страна. Никой не е възпирал Сталин. Америка е подкрепяла Сталин и го е подтиквала към освободителен поход към Европа, като му е гарантирала безкористна и безпределна икономическа, политическа и военна помощ…