Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разгром, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,5 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Разгромът
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 16/32/108
Печатни коли: 29,25
ISBN: 978-954-9772-68-5
История
- — Добавяне
3
През януари 1941 година за началник на Генералния щаб на Червената армия е бил назначен армейски генерал Г. К. Жуков и той е обявил: девет механизирани корпуса са малко. В Червената армия трябва да имаме ТРИЙСЕТ такива корпуса!
Жуков е настоял за тяхното формиране. Впоследствие управлението на един механизиран корпус е било разформировано преди създаването му да е било завършено.
Но и 29 е толкова много, че след войната се стеснявали да говорят за това пред Сталин и дори пред Хрушчов. В официалната история се е съобщавало, че са били създадени няколко механизирани корпуса („История Великой Отечественной войны Советското Союза 1941-1945“. М., Воениздат, 1961. Том 1, с. 457).
Като прочете това, човек пресмята: три… хайде да са пет…
Тук още веднъж е добре да си припомним „най-правдивата книга за войната“. Жуков съобщава, че германците са имали 3712 танка. И това е било 5–6 и повече пъти повече, отколкото в Червената армия. А малко по-рано, в същата книга, той казва, че в началото на 1941 година е настоявал да се създадат 30 механизирани корпуса по 1000 танка във всеки, а глупавичкият Сталин, кой знае защо, се колебаел…
Решението за разгръщане на 9 механизирани корпуса е било явно погрешно. Решението за увеличаването на броя им до 30 е било престъпление спрямо Червената армия. Никой не ще успее да пробута на Сталин вината за това престъпление. „И. В. Сталин явно нямаше определено мнение по този въпрос и се колебаеше. Времето течеше и едва през март 1941 година бе взето решение за формирането на поисканите от нас 20 механизирани корпуса“ (Жуков, Г. К. „Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1970, с. 197).
Било е категорично невъзможно да се комплектува всичко това. В управлението на всеки механизиран корпус и корпусните части (мотоциклетен полк, авиационна ескадрила, свързочен батальон и др.) според щата 10/20 е трябвало да има 346 души команден и началстващ състав, т.е. офицери според съвременната терминология. За комплектуването на управленията и корпусните части на 29 корпуса са били нужни 10 034 офицери.
Може би това е със сержантите? Не. Младшият команден състав в управлението на всеки механизиран корпус и в корпусните части според същия щат 10/20 е трябвало да бъде 434 души. Всичко 12 586 в 29-те корпуса.
За всяка нова танкова дивизия са били нужни 1334 офицери и 2437 старшини и сержанти. Всичко по искане на Жуков са се създавали 61 танкови дивизии. За тяхното комплектуване са били нужни 81 374 офицери, 148 657 старшини и сержанти.
Освен това — 31 моторизирани дивизии. Щат 05/70. Офицерите в моторизираната дивизия са 1093, сержантите и старшините — 2276. За 31 дивизии са били нужни 33 883 офицери и 70 556 младши командири.
Общо за комплектуването на 29-те механизирани корпуса, 3-те отделни танкови и 2-те отделни моторизирани дивизии са били нужни 125 291 офицери и 231 799 старшини и сержанти.
Всичко в 29-те механизирани корпуса и 5-те отделни танкови и моторизирани дивизии е трябвало да има 1 101 110 бойци и командири. Числото се получава като в компютърна програма — единички и нулички.
Това е, без да броим двете мотострелкови дивизии, мотоброневите бригади, танковите полкове на кавалерийските дивизии, танковите дивизиони на планинско-кавалерийските дивизии, отделните танкови батальони на въздушнодесантните корпуси, някои стрелкови дивизии и бригади, танкови части и подразделения на НКВД.
Било е невъзможно да се управляват такива маси танкови войски с помощта на стария управленски апарат. Решението за разгръщане на механизираните корпуси е повлякло след себе си и решение за преустройване на управленския апарат.
На 26 юни 1940 година АБТУ при РККА е било преобразувано в Главно автобронетанково управление при РККА в състав четири управления. За него са били нужни най-опитните и знаещи танкисти с най-високи звания.
Освен това в състава на Управлението по бойната подготовка при Народния комисариат по отбраната е влизала инспекцията по автобронетанкови войски. (Генерал-инспектор е бил генерал-майорът от танковите войски Б. Г. Вершинин, заместник — генерал-майорът от танковите войски П. Е. Шуров.)
Освен това непосредствено на народния комисар по отбраната е било подчинено управлението по снабдяване с гориво (генерал-майорът от танковите войски П. В. Котов).
Във всеки военен окръг и на Далекоизточния фронт войските е ръководел началникът на Автобронетанковото управление — АБТУ. Имало е всичко 17 такива управления. Началникът на АБТУ и неговият заместник са генералски длъжности.
Във всяка общовойскова армия ръководството на танковите войски е осъществявал началникът на автобронетанков отдел — АБТО. Това също е генералска длъжност. Например началник на АБТО при 17-а армия е бил генерал-майорът от танковите войски М. И. Павелкин, при 18-а армия — генерал-майорът от танковите войски Н. Д. Голцов, при 21-а армия — генерал-майорът от танковите войски В. Т. Волски, при 23-а армия — генерал-майорът от танковите войски В. Б. Лавринович. Към 21 юни 1941 година в състава на Червената армия е имало всичко 28 общовойскови армии и 3 в стадий на подготовка за разгръщане. И всеки генерал е имал съответния управленски апарат…
Поради недостиг на танкови генерали на длъжностите началник на АБТУ и АБТО са били поставяни и полковници, но те са имали както генералски привилегии, така и генералска власт.
За комплектуването на всичките тези управления и отдели са били нужни генерали, генерали, генерали. И полковници, и майори, и капитани.
За тази танкова орда е трябвало да се подготвят кадри. Подготвяла ги е Военната академия „Сталин“ и 21-о танково училище. Всяко военно училище означава една генералска длъжност. И много генералски длъжности в академията. Освен от генерали и академии, военните училища са се нуждаели от много полковници, подполковници, майори и пр.
В Харков е имало цели две танкови училища. В Уляновск — също две. А в Саратов — три танкови училища! Без да броим всички други видове.
В другите родове войски е ставало същото. В Чкалов е имало две училища на ВВС. В Киев — две, а в Ленинград — три артилерийски училища. Така се и казвали — 1-о ЛАУ, 2-о ЛАУ, 3-о ЛАУ.
Преподготовката на офицерите от танковите войски се е провеждала в Ленинградските бронетанкови курсове за усъвършенстване на командния състав. Началник на курсовете е бил генерал-майорът от танковите войски Н. А. Болотников.
Но е трябвало да се подготвят не само офицери, а и сержанти. За танковите войски са били организирани учебни центрове с просто невероятна производителност.
Танковете трябва да се ремонтират и снабдяват. Освен бойните и учебните подразделения е трябвало да се организират складове за гориво и смазочни материали и бронетанково имущество, ремонтни заводи и бази, включително подвижни.
През първата половина на 1941 година в Съветския съюз са били разгръщани танкови войски, в чийто състав е трябвало да има най-малко милион и половина души, което включва управленския апарат, академията, военните училища, курсовете за преподготовка, учебните центрове и обезпечаващите структури.
Със същите бурни темпове са били разгръщани и авиацията, въздушнодесантните войски, артилерията и всички останали компоненти на военната машина.