Виктор Суворов
Разгромът (195)

2

Полковник Бондаренко винаги намира умни събеседници, които разясняват на целия честен народ най-сложни и неразбираеми аспекти на отминалата война. Ако въпросът е поставен умно, може да се получи и съответен отговор. Бондаренко задава въпрос на Арсен Мартиросян, който се е представил на читателите като „историк-изследовател“, служил цял живот в КГБ. Въпросът към него е за причините за разгрома на Червената армия през лятото на 1941 година. Мартиросян дава отговор, който смайва с оригиналност и смелост: „Тук започнаха да подготвят отразяването на агресията на хитлеристка Германия, казано на военен език, по метода за осъществяване на стратегически фронтови настъпателни операции“ („Красная Звезда“, 25 май — 1 юни 2008).

По-просто казано, не са се подготвяли за отбрана. Подготвяли са се за грандиозни настъпателни операции.

Полковник Бондаренко не възразява. Той е напълно съгласен. И аз. Все за това тръбя. Цял живот доказвам този толкова (сега) очевиден факт.

Всичко уж се подрежда. Само че…

Само че на същата страница лубянският историк-изследовател Мартиросян ми нанася съкрушителен удар: „Аз имам всички документални основания да заявя, че написаното от Резун е подла лъжа. Цялата му концепция лесно се опровергава от строго документални данни (…) В СССР не е имало и помен от каквито и да било планове за нападение над когото и да било (…) Какви, чии други доказателства трябват, за да хвърлим в кофата за боклук измислиците на избягалия предател, платен от британското разузнаване?!“.

Полковник Бондаренко и с това е съгласен: „Да, Резун пишеше лъжи“.