Виктор Суворов
Разгромът (44)

2

Още от първия момент на Първата световна война Ленин се е стремял „да превърне империалистическата война в гражданска“. За съжаление, историята тръгва именно по кървавия път, за който е мечтал сифилитикът с особения говор. Без никакво прекъсване Русия се втурва от Първата световна в Гражданската война. За Русия Гражданската война се превръща следствие и продължение на Първата световна. Ето защо червените командири, които победно са завършили Гражданската война, в огромното си болшинство са били минали и през Първата световна.

Те са видели две войни.

И явно са усещали разликата.

В огромното си болшинство всички те през Първата световна война са били редници, унтери, фелдфебели или прапоршчици. Първата световна война за тях е била тъпа безнадеждна касапница, която е довела Русия до „мръсен мир“, до капитулация, национален позор, всеобщо подивяване и озверяване, до разпадане на армията и държавата, до разправи на пияни войнишки тълпи над командирите им. Пък и самите те са подхващали тези разправи, лично са вдигали на щиковете си своите генерали…

А в Гражданската война те направо от калта са се издигнали до небето — получили са под командването си батальони, полкове, бригади, дивизии, корпуси, армии и фронтове. В хода на Гражданската война те са усетили вкуса на безграничната и безконтролна власт. Завършили са войната с победа. Станали са герои.

Сега се опитайте да отгатнете от три пъти какъв тип война са предпочитали червените командири, след като всички бури са утихнали. Провлачено-окопната, която завършва с позорна капитулация и изтребване на командирите от озверелите войници? Или победно-стремителната с разгрома и разпъждането на воеводите и атаманите? Онази, която завършва с разправа над командирите, или другата — която издига тях, командирите, до върховете на властта и славата?

Жуков разправя, че след победния край на Гражданската война червените командири така и нищо не били разбрали. Че все така ги привличали окопите, че им харесвала позиционната война, която не може да завърши с нищо добро. Те били виждали бъдещата война само в светлината на опита от Първата световна война, а своя опит от победните маршове до черноморските пристанища, а после и чак до Тихия океан били забравили веднага — бързо и напълно.

Но по този въпрос, както и по редица други, аз не хващам вяра на Жуков.

И другите не съветвам да му хващат вяра.