Виктор Суворов
Разгромът (53)

6

Нека сега се постараем да доловим разликата в начините на използване на подвижните съединения и обединения.

Всяка германска танкова група или армия е получавала самостоятелна ивица на настъпление. По този начин действията на всяка такава група или армия са били сковани от тази ивица. От една страна — не излизай извън нея, от друга страна — отговаряш за всичко, което става на твоята ивица!

В Червената армия нарязали ивици на фронтовете, общовойсковите армии, стрелковите корпуси и дивизиите. След като разбивали отбраната на противника със силите на общовойсковите съединения, съветските командири въвеждали подвижните съединения в чист или почти чист пробив. На съветските подвижни съединения, т.е. на механизираните, кавалерийските и танковите корпуси, на конно-механизираните групи и танковите армии, не нарязвали самостоятелни ивици за настъпление.

Ако подвижната група действала в интересите на общовойсковата армия, тя можела да маневрира самостоятелно по цялата ивица на настъпление на тази армия. Ако действала в интересите на фронта, получавала още по-голяма свобода на действия. Командирът на съветски механизиран корпус или командирът на танкова армия получавал свобода за маневри на огромни пространства. Неговата грижа била да пробие по-бързо и по-надалече. Нямал грижа да гази дребни и едри огнища на съпротива, които остават в тила. След подвижните танкови групировки настъпват общовойсковите армии, стрелковите корпуси и дивизии, те ще разчистят.

Германският командир от същия ранг в същата ситуация трябвало да пробива напред, но същевременно да не забравя и за тиловете: да гаси останалите огнища на съпротива, да прочиства горите, да лови партизани, да конвоира пленници, да организира лагери за тях, да възстановява мостове и пътища, да оставя гарнизони в завзетите градове и по-малки селища, да организира комендантската служба… По-просто казано, трябвало да разпилява вниманието и силите си за маса различни задачи, пренебрегвайки донякъде основната.

Не е за завиждане.

В германската армия танковите войски са били основна ударна сила в настъпление. Използвали са ги в първия ешелон за осъществяване на пробив на отбраната. Това е носело успех, но само докато те са успявали да сварят противника неподготвен, докато пред настъпващите германски танкове не е имало солидна дълбокоешелонирана отбрана.

В германската армия не е имало нито теория на пробива, нито съответен инструмент за неговото осъществяване. Ето защо, когато е срещала солидна отбрана, германската армия неизменно е буксувала. Това е започнало още през юли 1941 година, когато германските танкове срещат бетонните огневи точки на Киевския укрепен район, защитаван героично от 37-а армия на генерал-майор А. А. Власов, току-що сформирана от десантници, запасняци и отстъпващи части.

След това така е и тръгнало — срещат германските танкове отбрана и спират: Ленинград, Москва, Тула, Воронеж, Сталинград, Курската дъга.