Виктор Суворов
Разгромът (21)

6

И не само Сталин категорично е отхвърлял окопно-траншейния опит.

Председателят на Комитета по отбраната при СНК^[1] Ворошилов не е вземал участие в Първата световна война, а в Гражданската война е командвал партизански отряд, дивизия, последователно три армии (5-а, 10-а и 14-а), Украинския фронт, бил е член на Военния съвет на 1-а конна армия. А конната армия е нещо, което не е съществувало през Първата световна война.

Наркомът по отбраната, маршалът на Съветския съюз Тимошенко през Първата световна война е бил редник, през Гражданската — редник, командир на взвод, на картечна команда, ескадрон, полк, бригада. Завършва войната на длъжност командир на дивизия. И то не на обикновена, а на кавалерийска в състава на конната армия. Нима той е можел да поставя опита от Първата световна война над опита от Гражданската?

Първият заместник-нарком по отбраната, маршалът на Съветския съюз Будьони, през Първата световна война е бил старши унтерофицер, командир на взвод. А през Гражданската война Будьони е изминал пътя: командир на партизански отряд, на полк, на бригада, на дивизия, на корпус, командващ армия. При това е командвал не обикновена армия, която се е скатавала в окопите, а такава, която със съкрушителна маневра е решавала не само оперативни, но понякога и стратегически задачи. Повтарям въпроса: кой опит е бил по-скъп на Будьони — опитът от командването на кавалерийски взвод през Първата световна война, когато кавалерията по принуда не е вършила нищо, или опитът от командването на първата в света от времето на Чингис хан конна армия, от грохота на копитата на която са треперели стените на европейските столици?

Заместник-наркомът по отбраната, маршалът на Съветския съюз Кулик, през Първата световна война е бил взводен унтер, а през Гражданската — началник на артилерията на армия. И пак — не на обикновена армия, а на най-подвижната в света.

Заместник-наркомът по отбраната, армейски генерал К. А. Мерецков, през Първата световна война също не се е издигнал по-високо от унтер, а през Гражданската е помощник-началник на щаб на дивизия.

Малко се различава от тази редица заместник-наркомът по отбраната, маршалът на Съветския съюз Б. М. Шапошников. През Първата световна война — царски полковник. Но и той през Гражданската война преживява вълнуващо излитане нагоре: началник на разузнавателното управление при щаба на Висшия военен съвет на Републиката. Че Шапошников не е канонизирал опита от Първата световна война, всеки може да се убеди лично, като прочете „Мозъкът на армията“.

Е, кой тогава в ръководството на Наркомата по отбраната е възпявал опита от Първата световна война?

Ами в Генералния щаб? Проверете биографиите на Ватутин, Маландин, Голиков, Василевски, Соколовски, четете техните трудове и мемоари. Никакви намеци за привързаност към опита от Първата световна война — нито преди, нито след войната.

Можете да проверите командващите както на крайграничните, така и на вътрешните окръзи. Същата картина. През 1941 година командният състав на Червената армия дори да си е спомнял опита от Първата световна война, той се е свеждал до хранене на въшките в окопите, мудна престрелка и хаотични щикови атаки. А в маневрената Гражданска война те са водели в големи битки роти, батальони, ескадрони, полкове, дивизии и дори корпуси и армии.

Кой тогава от тях е канонизирал опита от Първата световна война?

Цялата пропаганда на Съветския съюз до 1941 година е била пропита с духа на Гражданската война. Книги, филми, статии, стихове, песни — всичко е било за нея. Ние вече си спомнихме за филма „Чапаев“. А е имало филми и за Котовски, Шчорс, Фрунзе, Пархоменко, освен това за Ворошилов и Будьони и не много — за другаря Сталин. Дори да са показвали във филми Първата световна война, правели са го само в мрачни тонове. Учебниците по военна история ясно са делели предмета на две неравни части — всичко, като се почне с фараоните, което е било до 1918 година; по-голямата част — Гражданската война в Русия.

В Съветския съюз Първата световна война е била подложена на унищожителна и злобна критика: бездарни царски генерали, хаотична кървава касапница и пр., и пр. От Първата световна война съветската военна наука е взела за подражание и изучаване само онези епизоди, които са били изключения от общото правило, които по своя характер са противоречали на целия дух на Първата световна война. Сред тези епизоди е Брусиловският пробив.

Самият Брусилов е предавал този опит, сам е правил изводи от грешките и пропуските. Той е пробил стената, но кой е трябвало да нахлуе през пролома? Изводът на Брусилов е: в една бъдеща война трябва да имаме мощни подвижни съединения, които биха могли да се устремят за пробив и да излязат на оперативен простор. Ако в началото на войната има възможност да се нахлуе на територията на противника преди той да е успял да разгърне своята армия и да създаде плътен фронт, тази възможност трябва да се използва, т.е. без много мотаене да се вкарва в сражение наведнъж цялата мощ.