Виктор Суворов
Разгромът (7)

6

Така, изяснихме си нещата с наркома по отбраната.

Но той е имал първи заместник — маршала на Съветския съюз С. М. Будьони, на когото червената пропаганда не се уморява да се присмива. Е, той явно се е държал за опита от Първата световна с мъртва хватка.

Че Будьони не се е държал за този опит, аз ще докажа малко по-долу. Сега само ще обясня ролята на първия заместник. По отдавна установена традиция първият заместник е двойник на командира. Това се отнася и за първия заместник на наркома по отбраната. Наркомът заминава за Кремъл, за войскови учения, за изпитателен полигон, за рекогносцировка в района на държавната граница — оставя да го замества първият заместник. Първият заместник е можел и е бил длъжен да решава възникващите въпроси само в духа, в който би ги решил самият нарком. Инак би се получил разнобой. Инак вертикалата на властта би се раздвоила. Така че наркомът и неговият първи заместник са нещо като едно същество, макар и с две лица. Първият заместник на наркома по отбраната, маршалът на Съветския съюз Будьони, не е можел и не е имал право да прокарва собствена линия, различна от тази на наркома Тимошенко.

Налага се да повтаряме всичко това отново и отново, да го предъвкваме, за да подчертаем още веднъж: двете ключови фигури в Наркомата по отбраната са самият нарком и началникът на Генералния щаб. Пълководецът и главата на мозъчния тръст. В онзи момент това са Тимошенко и Жуков. И по никакъв начин Будьони.

В Червената армия старшинството се е определяло не от воинското звание, а от заеманата длъжност. Например 15-и стрелкови корпус на 5-а армия през лятото на 1941 година е бил командван от полковник И. И. Федюнински, а неговите заместници и командири на дивизии са били генерали. И нищо. Подчинявали са се безпрекословно, отдавали са чест на полковника и покорно са изслушвали неговите ругатни.

Та така, от петимата заместници на наркома трима са били маршали. Независимо от това армейски генерал Жуков е бил най-старшият сред тях.

И ето защо.

Артилерията е богът на войната. Но задълженията на заместник-наркома по отбраната по артилерията са били да планира пътищата на развитие на артилерията, да насочва работата на конструкторските бюра и изпитателните полигони, да възлага поръчките на военните заводи, да приема готовата продукция, да я разпределя по войски и хранилища, да подготвя артилерийски кадри, да ръководи подбора и разпределението на кадрите, да подготвя резервите на личния състав и на материалната част за случай на война и пр., и пр.

И трябва да кажем, че Григорий Иванович Кулик се е справял със своите задължения. Поне нито в Германия, нито във Великобритания, нито в САЩ, нито в Япония не са се намерили равни на него артилеристи и в нито една страна в света в началото на войната не е имало толкова мощна артилерия — нито в нейния ход, нито на завършващия етап.

Виж обаче, към решаването на въпроса дали артилерията с голяма и специална мощност да се насочва към границата, или да се отвежда към Днепър заместник-наркомът по отбраната, маршалът на Съветския съюз Кулик, не е имал отношение. Тези неща е решавал Генералният щаб: щом още от първия момент на войната планираме настъпление през границата, естествено, насочваме към границата и цялата артилерия.

И по въпросите за разпределянето по места на стратегическите запаси от боеприпаси решаващата дума е принадлежала на Генералния щаб. Щом Генералният щаб планира главния удар от Лвовската издатина към Краков и после към Бреслау, за всеки е ясно, че запасите трябва да се трупат именно там, край границите. При решаването на този проблем заместник-наркомът по артилерията отговаря само за това боеприпасите от съответните типове и калибри да се озоват в заявените количества и в посоченото време в съответните райони.

И така във всичко. Ако войната се планира на чужда територия, ако се очаква да правим пробиви на ивици от железобетонни укрепления, Генералният щаб поръчва бетонобойни снаряди. Задачата на заместник-наркома по отбраната по артилерията е да разработи такива снаряди, да ги изпита, да осигури разпределението на поръчките, приемането, съхраняването, доставката, да проконтролира правилността на използването, да подготви артилеристите за използването на такива боеприпаси. И да не забравя, че такъв снаряд има друга траектория, така че да разработи за тях съответните таблици за стрелба, като и мрежите в оптическите прицели трябва да бъдат други. Значи на хиляди оръдия трябва да се сменя цялата оптика…

Ако пък се готвим да спираме противникови танкове, трябват ни не бетонобойни, а бронебойни снаряди…

Между другото, по мемоарите на същия този Жуков се мярка мисълта: войната започна, а с бронебойните снаряди сме закъсали. Нямаме. И тогава Великият пълководец взема смело решение: да се стреля по танковете с бетонобойни! Какъв хитряга, а! Само дето е забравил да разясни кой преди войната е настоял да се произвеждат бетонобойни снаряди вместо бронебойни. И на кого изобщо са потрябвали бетонобойни, след като на нашата земя няма и не може да има вражески бетонни огневи съоръжения?

Повтарям мисълта: Григорий Иванович Кулик е маршал, но не той е определял характера на настъпващата война. И дори той да е имал остарели възгледи за характера на настъпващата война, в това не е имало нищо страшно. Планирането на бойните действия не е зависело от него. С тези въпроси се е занимавал Генералният щаб.

Заместник-наркомът по отбраната по укрепените райони (УР), маршалът на Съветския съюз Шапошников, по всички основни въпроси също е зависел изцяло от плановете на Генералния щаб. Щом Генералният щаб не възнамерява да се отбранява на своя земя, значи укрепленията по линията „Сталин“ вече не са нужни. Ето защо никой не би разрешил на наркома по УР да пилее народни средства за поддържане в готовност на ненужните укрепления. Пък и щом Жуков е планирал да нанесе главния удар от Лвовската издатина към Краков, тогава не му трябват много укрепления в района на Лвов. Ето защо тук са ги строили в минимално количество или изобщо не са ги строили.

И бойната подготовка е зависела изцяло от плановете за войната, т.е. от това, което е планирал Генералният щаб. Щом плановете са били настъпателни, в съответствие с тях заместник-наркомът по отбраната по бойната подготовка, армейски генерал Мерецков, е учел войските да форсират реки, да пробиват укрепени ивици, да правят пробиви с мощни танкови съединения, да осъществяват морски и въздушни десанти. А да се отбраняват е учел само онези войски, които са се намирали в Далечния изток и в Закавказието.

Всички заместници на наркома по отбраната, включително първият заместник, взети заедно, при всичките им заслуги, награди, звания и титли, не са можели да упражняват по-силно влияние по въпросите за определянето на характера на настъпващата война от наркома и началника на Генералния щаб.

И ето го въпроса: кого тогава от висшите ръководители на Наркомата по отбраната Жуков обвинява, че не е разбирал същината на съвременната война? Кого назовава със загадъчния термин „те“?