Виктор Суворов
Разгромът (132)

8

Сега ми позволете лекичко да бодна с игличка този мръсен мехур.

Острата размяна на реплики с Павлов, която е толкова живо описана в „най-правдивата книга за войната“, никога не се е случвала. Това може да се докаже дори без да прибягваме до сложни изчисления.

На 7 юни 1940 година генерал-полковникът от танковите войски Д. Г. Павлов е бил назначен за командващ войските на Белоруския специален военен окръг със заповед на НКО 02469. (На 11 юли 1940 година БОВО е бил преобразуван в ЗапОВО.)

Ако през януари 1941 година Жуков гордо е хвърлил в лицето на Павлов звънливата фраза, че той не е избирал местата за изграждане на укрепените райони в Киевски окръг, Павлов е щял да го отреже със също толкова звънлив отговор: и той не е избирал местата в Белорусия, тъй като е получил назначението си за Минск в същия ден, в който го е получил Жуков за Киев. И двамата са назначени с една заповед.

В книгата на Жуков не фигурира такъв отговор на Павлов. От това следва, че размяната на реплики с Павлов или е била кардинално изопачена, или измислена открай докрай.

Е, защо тогава съчинителите на „най-правдивата книга“ са описали Павлов като глупак, след като са знаели, че Павлов е бил в абсолютно същото положение като Жуков?

За да се оправдаят красиво. За да откроят мъдростта на Жуков на фона на глупостта на Павлов.

За появяването на Павлов във въпросния момент от повествованието има и по-сериозна причина.

Пред съчинителите е стояла задачата да отърват Жуков от наказателно дело за престъпното строителство на укрепените райони не където е трябвало, в случай че се е подготвяла отбрана на свещените граници на Отечеството. За целта е трябвало да покажат, че:

а) Жуков ясно е разбирал колко пагубен е приетият вариант за строителство;

б) но не е мълчал страхливо, а честно и прямо е отстоявал мнението си, дори в присъствието на Сталин.

Но тук пред съчинителите е възникнал нов проблем. Ако напишат, че Жуков е заявил лично пред Сталин, че укрепените райони се строят на неправилно място, тогава трябва да съобщят какво е отговорил на това Сталин. Трябвало е да поставят в устата на Сталин някоя глупост. Трябвало е да съобщят, че Сталин нищичко не е разбирал, страхувал се е от война, но е строял безполезни укрепления там, където те изобщо не са били нужни за отбраната на държавата.

На Сталин може да се припише всичко, но той не е бил глупак. И когато се е захващал с нещо, ясно е разбирал какво е то и в името на какво именно го прави. Ако съчинителите бяха представили Сталин като пълен дебил, който се е разпоредил да се хвърлят титанични усилия, ресурси и средства за строителство в района на границите, без да разбира за какво е нужно това и каква опасност крие, читателите биха могли и да не повярват на такова описание.

Затова те е трябвало да измислят сцена, в която Жуков отстоява мнението си, но Сталин не изговаря в отговор никаква глупост. Ето защо най-удобният и очевидно единствено възможният ход е бил да изобразят размяна на реплики между Жуков и някой малоумник, но в присъствието на Сталин.

И вълкът сит, и агнето цяло.

За да не превръщат Сталин в палячо, бил им е нужен някой друг, по-подходящ. Ето защо е избрана и формата на диалог с Павлов.

И това е всичко. Вината е свалена от Жуков, а Павлов още веднъж е посрамен.

* * *

Жуков, като командващ на най-мощния военен окръг на Съветския съюз, е трябвало не да се кара с Павлов, а да изиска кардинално решаване на проблема от висшето ръководство на страната.

Когато през януари 1941 година се издига на главозамайващата длъжност началник на Генералния щаб, той е бил длъжен преди всичко да настои за отменянето на взетите от някого глупави решения и вместо тях да наложи на ръководството на страната правилни.

В краен случай, ако не е постигнал поставената цел, той е бил длъжен да снеме от себе си отговорността за безумното пилеене на сили и средства, като си подаде оставката от високия пост. Но Жуков страхливо е мълчал.

А след войната и след Сталин изведнъж след дъжд качулка е поумнял и нахрабрял. Приписал е своята страхливост, своето престъпно бездействие, своята измяна на Родината на човек, който вече не е можел да отговори.

Такива действия в Русия открай време се наричат подлост.