Виктор Суворов
Разгромът (77)

2

Имаше време, когато и аз звънливо повтарях: 170 дивизии и 2 бригади…

Но през 1969 година Академията на науките на СССР и Институтът по военна история при Министерството на отбраната издаде сборника „На Северозападния фронт“. Сред авторите са маршалът от бронетанковите войски П. П. Полубояров, армейски генерал П. А. Курочкин, генерал-полковник Ф. П. Полинин, генерал-лейтенантите В. Ф. Зотов, Ф. Я. Лисицин, Р. С. Терски и други не По-малко достойни другари. Редактор е главният военен историк на Въоръжените сили, член-кореспондентът на АН на СССР генерал-лейтенант П. А. Жилин.

Сборникът е удивителен. Ето например какво се съобщава на 112-а страница: „Към началото на войната Прибалтийският военен окръг имаше два механизирани корпуса и три отделни танкови бригади“.

Това го съобщава маршалът от бронетанковите войски П. П. Полубояров. Той подробно е описал двата механизирани корпуса.

3-и механизиран корпус е бил командван от генерал-майор А. В. Куркин. В състава на корпуса са били 2-а танкова дивизия на генерал-майор Е. Н. Солянкин, 5-а танкова дивизия на полковник Ф. Ф. Фьодоров и 84-а моторизирана дивизия на генерал-майор П. И. Фоменко.

Командир на 12-и механизиран корпус е бил генерал-майор Н. М. Шестопалов. В състава на корпуса са били 23-а танкова дивизия на полковник Т. С. Орленко, 28-а танкова дивизия на полковник И. Д. Черняховски и 202-а моторизирана дивизия на полковник В. К. Горбачов.

Освен това в състава на танковите войски на Прибалтийския окръг е имало три отделни танкови бригади:

6-а на полковник А. И. Горшков;

22-а на полковник И. П. Ермаков;

27-а на подполковник Ф. М. Михайлин.

За двата механизирани корпуса в Прибалтийския окръг по онова време аз знаех, но съобщението за трите бригади беше за мен зашеметяващ удар. Има си хас: ние всички твърдим за 170 дивизии и 2 бригади във всичките пет крайгранични окръга, а тук се съобщава, че само в Прибалтика само танковите бригади са били ТРИ.

Грешка? Не прилича на грешка. Маршалът от бронетанковите войски Павел Павлович Полубояров през 1941 година е бил само полковник, но е заемал твърде високия пост началник на Автобронетанковото управление на Прибалтийския специален военен окръг. Два механизирани корпуса и три отделни танкови бригади са му били подчинени. Нали не може да си „спомни“ танкови бригади, които не са му били подчинени, и командири, които не са командвали тези бригади.

Когато беше публикуван сборникът „На Северозападния фронт“, П. П. Полубояров вече е бил не полковник, а маршал от бронетанковите войски. Той е заемал най-високия пост в съветските танкови войски — бил е техен началник. Маршалът е имал достъп до всички документи, свързани с танковите войски. Това, което е писал, е било проверено от Академията на науките на СССР, Института по военна история при Министерството на отбраната, правилността на всички сведения е била удостоверена с подписа на главния военен историк генерал-лейтенант П. А. Жилин.

Един от авторите на сборника, армейски генерал П. А. Курочкин, през лятото на 1941 година е бил генерал-лейтенант, представител на Ставката на ВГК^[1] на Северозападния фронт. Кой, ако не той, е знаел за войските, които е ръководел. Танковите войски са били неговите козове. Те са били най-ценното, което е имал.

Ако съобщението за трите танкови бригади е нечия грешка, Курочкин е трябвало да я поправи. Такава грешка не е в негова полза. Ще го упрекнат: имал си толкова танкови войски, а си пуснал германците в Питер… Така че, ако някой е съобщил такова нещо по погрешка, той е трябвало пръв да протестира: не съм имал никакви бригади!

Но Курочкин не е възразил. Следователно в Прибалтика е имало три танкови бригади.

Други източници потвърждават наличието на три танкови бригади през 1941 година в Прибалтика (освен двата механизирани корпуса). Например: „Борьба за советскую Прибалтику в Великой Отечественной войне 1941-1945“. Книга первая. Рига, Лиесма, 1966, с. 39, с позоваване на ЦАМО, ф. 140, о. 197659, д. 5.

Най-мощно изследване за войските на ПрибОВО^[2] е представил на четящата публика Руслан Сергеевич Иринархов („Прибалтийский особый“. Минск, Харвест, 2004). На страница 56 той потвърждава съществуването на три танкови бригади в състава на ПрибОВО към 21 юни 1941 година. С този източник не може да се спори, защото никой друг не е успял да представи по-пълно и обективно описание на Прибалтийския специален военен окръг в навечерието на германското нападение.

След излизането на сборника „На Северозападния фронт“ пред официалните историци е имало само две възможности.

Първата: да признаят, че приказките за 170-те дивизии и 2-те бригади, меко казано, не отговарят на действителността.

Втората възможност: да опровергаят сведенията на главния съветски танкист, маршала от бронетанковите войски Полубояров, и главния военен историк на ВС на СССР генерал-лейтенант П. А. Жилин, а същевременно — германските архивни документи.

Но нашите официални историци са избрали трета възможност: да игнорират документите, фактите и свидетелствата. Минават десетилетия, а те продължават да повтарят: 170 дивизии и ДВЕ бригади.