Виктор Суворов
Разгромът (4)

3

Във всеки колектив съществуват неписани закони. Едно от непоклатимите правила за всякакви групи хора, за всички векове и епохи е: никой няма право да хвърля обвинения без доказателства. Най-малкото пък — обвинения към болшинството, без да назовава никого конкретно.

Представете си, че в казармата се намери умник, който така, между другото, подхвърля: повечето от вас са крадци! И е дотам… Или в килията някой изтърсва: повечето сте доносници и подлеци…

Такъв ще го убият с ботуши. Незабавно. Защото сред нормалните авери за такива идиотщини е прието да се отговаря.

Та така: Жуков е обявил своите бойни другари, съратници, командири и подчинени за тъпаци, които не са разбирали най-прости неща. Не е назовал имена. Казал е само, че са били болшинството. По този начин обвинението е паднало върху всички. Иди, че доказвай, че не си тъпанар като всички, че не си един от болшинството.

Ако Жуков беше назовал изключения: ето например еди-кой си и еди-кой си разбираха всичко правилно — иди-дойди. Тогава, чрез изваждането на положителните от списъка, щяхме да получим имената на отрицателните. Но Жуков хвърля камъни във всички градини без изключение — сиреч, защо да го правя, всички са такива.

Освен мен.

Като написва „те“, Жуков зачерква себе си от списъка на идиотите.

А ние, като се съгласим временно с Великия стратег, че повечето от висшите ръководители на Червената армия са били кретени, нека се опитаме да намерим поне единични изключения.

Ето го висшето ръководство на Генералния щаб през първата половина на 1941 година:

началник на Генералния щаб — армейски генерал Г. К. Жуков;

първи заместник на НГЩ — генерал-лейтенант Н. Ф. Ветутин.

Заместници:

генерал-лейтенант В. Д. Соколовски — по мобилизационните въпроси;

генерал-лейтенант Ф. И. Голиков — по разузнаването;

корпусен комисар С. К. Кожевников — по политдърдоренето.

Кожевников отпада веднага. Неговата работа в Генералния щаб е била да контролира генералите: да не пият водка (или да пият умерено), вместо да пият — да четат класиците на марксизма-ленинизма.

Дори корпусният комисар Кожевников да е бил абсолютен кретен, дори да си е представял превратно характера на предстоящата война, в това не е имало нищо страшно. Той не е определял характера на наближаващата война.

Заместник-началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Голиков също не е определял характера на бъдещата война. Неговата работа е била да събира сведения за противника. А как ще се разправят с този противник — това не той е решавал. Освен всичко друго, спомняйки си и размишлявайки за войната, Жуков упорито е забравял да назовава Голиков като свой заместник. Ако се вярва на мемоарите на Жуков, той изобщо не е имал подчинен на име Голиков.

Генерал-лейтенант Соколовски също отпада. Той е бил заместник по мобилизационните въпроси. И той не е определял характера на настъпващата война. А със задълженията си се е справял: през първата седмица от войната в обстановка на всеобщ хаос, разруха и паника е успял да осигури призоваването на над пет милиона запасняци, като по същество е заменил разгромената кадрова Червена армия с нова. В хода на войната Соколовски е бил на висши щабни и командни длъжности, при това често под прякото командване на Жуков. В Московската битка — началник-щаб на Западния фронт, командван от Жуков, в Берлинската операция — заместник-командващ на 1-и Белоруски фронт, командван от Жуков. След войната Соколовски получава маршалско звание. Жуков никога не е имал претенции към Соколовски. Жуков никога не е казвал, че Соколовски не е разбирал същината на войната.

Първи резултат: началникът на Генералния щаб има един първи заместник и трима заместници. Зачеркваме от черния списък и тримата заместници (Кожевников, Голиков и Соколовски). Защото дори и да са били глупави, дори наистина нищо да не са разбирали, вината за разгрома не може да се стоварва върху тях. Те не са имали пряко отношение към въпросите по ръководенето на войната и управляването на войските по фронтовете.