Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

5

Жуков е обявил, че не е избирал местата за изграждане на укрепени райони. Ако не се взираме в подробностите, можем лесно да повярваме на това твърдение — та нали Жуков е командвал Киевския специален военен окръг само 7 месеца…

Но ние ще се взрем в подробностите.

Кога е било започнато изграждането на УР по новата граница?

За да не ме заподозрат в нещо непочтено, ще се позовавам на творението на академик В. А. Анфилов, един от най-яростните защитници на гениалността на Жуков. „Директивите за изграждане на УР са изпратени от наркома по отбраната на военните съвети на Белоруския (впоследствие Западен) и Киевския специален военен окръг на 26 юни 1940 година. На тези окръзи се нарежда през 1940 година да започнат изграждането на редица укрепени райони“ („Бессмертный подвиг“. М., Наука, 1971, с. 162).

А кога е бил назначен Жуков за командващ на КОВО? На 7 юни 1940 година. Заповед на НКО №02469.

Възможно е на 26 юни да е била издадена заповед да се изграждат нови укрепени райони, като се започва цикълът от нулата, т.е. от определянето на мястото на строителството.

Възможно е местата за укрепените райони да са били избрани по-рано, а на 26 юни да е постъпила заповед работата да се започне.

Но при всяко положение до 26 юни не е имало никакво строителство на нови укрепени райони в Украйна и Белорусия. Директивата да се изграждат нови укрепени райони е постъпила в Киев, когато Жуков вече е бил приел поста на командващ.

Директивата е дошла от Москва. Била е подписана от наркома по отбраната маршала на Съветския съюз С. К. Тимошенко. За Жуков Тимошенко е стар боен другар. Почти от самия край на Гражданската война Жуков е служил под командването на Тимошенко: като командир на полк и бригада в дивизията на Тимошенко, като командир на дивизия в корпуса на Тимошенко, като командир на кавалерийски корпус при заместник-командващия на окръг по кавалерията Тимошенко.

Жуков е вървял право по стъпките му. Тимошенко е командвал 4-а кавалерийска дивизия, после 3-и кавалерийски корпус, служил е в Москва в инспекцията по кавалерията, бил е заместник-командващ на Белоруския военен окръг. Именно по тези стъпки, само че в малко по-различен ред, е вървял Жуков: инспекцията по кавалерията, 4-а кавалерийска дивизия, 3-и кавалерийски корпус, заместник-командващ на Белоруския окръг по кавалерията.

Така е вървяло и по-нататък. Тимошенко предава Киевския специален военен окръг, Жуков го приема. Дъщерите на Жуков си спомнят, че в Киев са живели в къщата, току-що освободена от Тимошенко.

Когато на 26 юни 1940 година е получил от стария си боен другар и командир директивата да се изграждат УР не където трябва, Жуков е трябвало да грабне вътрешния телефон и да закрещи: „Семьон! Да не си полудял? Какви директиви ми пращаш? Петнайсет години служихме с тебе в Белорусия, цялата я изровихме в учения и маневри. Изобщо мислиш ли къде трябва да се изграждат укрепени райони и къде не трябва? А Киевския окръг го предаде току-що, трябва да си наясно къде може и трябва да се строи и къде не бива и не е нужно!“.

Ако не е можел да го убеди по телефона, ако не е можел да го направи и с писмени послания, той е трябвало светкавично да се завтече в Москва при наркома. Строителството още не е започнало! Все още всичко може да се спре, да се отмени, да се промени!

Във всички времена изпълнението на очевидно безумна заповед не е красяло нито един командир, нито един пълководец. Пълководците са ставали велики именно в моменти, когато са отказвали да изпълняват престъпните заповеди на висшестоящите си началници.

Така и Жуков е трябвало да заяви на наркома по отбраната на СССР, маршала на Съветския съюз С. К. Тимошенко: местата са избрани неправилно. Изградени на тези места, те няма да са годни за отбрана на държавата. Ето защо директивата за тяхното изграждане е глупава или престъпна. Аз няма да изпълнявам глупави и престъпни заповеди. Късай лампазите от панталоните ми, сваляй ме от длъжност, съди ме, затваряй ме, застреляй ме! Няма да отговарям за чужди престъпления!

Ако и това не помага — при Сталин: Тимошенко ми е приятел, но Родината ми е по-скъпа.