Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

5

През юни 1941 година в целия свят е имало 40 механизирани корпуса. В това число:

В САЩ — 0;

Във Великобритания — 0;

В Япония — 0;

В Италия — 0;

Франция в онзи момент не е съществувала като самостоятелна държава;

В Германия — 11, в това число 9 — на съветско-германския фронт, 1 — в Африка, 1 — в резерва;

В Съветския съюз — 29.

Три четвърти от механизираните корпуси в целия свят са били съветски. Но така е само на пръв поглед. Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием, че всеки един от най-малко осем съветски механизирани корпуса по своята мощ, по количество и качество на въоръжението е превъзхождал всички бронетанкови войски на Германия, взети заедно, и всички танкови войски в света, взети заедно. Такива корпуси са били:

1-и мк от Северния фронт, генерал-майор от танковите войски М. Л. Чернявски;

2-и мк при 9-а армия от Южния фронт, генерал-лейтенант Ю. В. Новоселски;

3-и мк при 11-а армия от Северозападния фронт, генерал-майор от танковите войски А. В. Куркин;

4-и мк при 6-а армия от Югозападния фронт, генерал-майор А. А. Власов;

6-и мк при 10-а армия от Западния фронт, генерал-майор М. Г. Хацкилевич;

8-и мк при 26-а армия от Югозападния фронт, генерал-лейтенант Д. И. Рябишев;

15-и мк от Югозападния фронт, генерал-майор И. И. Карпезо;

16-и мк при 12-а армия от Югозападния фронт, командир на дивизия А. Д. Соколов.

Към 22 юни 1941 година огромното болшинство от германските танкови войски е било хвърлено срещу Червената армия: 3712 остарели, износени танкове. А в Червената армия те са били 25 000, в това число над 3000 най-съвременни танка БТ-7М, Т-40, Т-34, КВ-1 и КВ-2, равни на които е нямал никой в света. И ето че писателят Носов разказва за германските танкови армади и за пълната им липса в Съветския съюз…

Но, гражданино Носов, и ние сме имали корпуси, по-добри от Хитлеровите.

Е, какво тогава? Къде е причината за катастрофата?

Изучаването на въпроса довежда всеки изследовател до парадоксалния извод: страшният разгром през 1941 година се е случил не защото в Червената армия не е имало механизирани корпуси. Разгромът се е случил именно защото такива е имало, защото те са били прекалено мощни, защото са били прекалено много.

Дмитрий Григориевич Павлов е бил абсолютно прав, като се е изказвал против тяхното създаване, но не са му повярвали, в разрез с неговото мнение са разгърнали механизираните корпуси и така са погубили кадровата Червена армия.

На 21 февруари 1938-а, три години преди катастрофата през 1941 година, началникът на АБТУ при РККА, командирът на корпус Д. Павлов, е изпратил до наркома по отбраната на СССР, маршала на Съветския съюз Ворошилов, доклад за необходимостта от коренно преразглеждане на системата на танковото въоръжаване. Павлов е предупреждавал: „Различните тактико-технически показатели (по скорости, проходимост, брониране и въоръжение) на тези бойни машини, действащи в едно съединение, довеждат до неправилното им бойно използване“ (РГВА[1], ф. 4, о. 19, д. 55, л. 1–2).

Павлов е настоявал да се формират мощни съединения, но без да се престъпва границата, отвъд която те стават тромави и неуправляеми. Освен това той е настоявал във всяко съединение да има танкове от един, максимум от два типа: например основна маса в съединението — тежки танкове за пробив, освен това — известно количество леки подвижни танкове за разузнаване и охрана.

А неграмотният Жуков е смесвал в своите механизирани корпуси всичко, което му е паднело. Погледнете състава на кой да е механизиран корпус от 1941 година и ще видите във всеки корпус целия спектър от бронетанкова техника — от нашите първи танкове до най-новите образци, от леки и свръхлеки до най-тежки, от танкове за пробив до танкове за развиване на успех, от разузнавателни до танкове за непосредствена подкрепа на пехотата.

Бележки

[1] Руски държавен военен архив. — Б.пр.