Виктор Суворов
Разгромът (137)

5

В резултат на освободителните походи границата в Белорусия също е била издадена към Германия и надута като балон. Дължината й е станала 470 километра.

Ако на тази граница по заповед на началника на Генералния щаб Г. К. Жуков са били оставени само мобилни заслони, а главните сили отведени малко назад към линията на укрепените райони на старата граница, отбранителната ивица е щяла да се намали двойно, до 220–250 километра. И плътността на войските съответно е щяла да нарасне двойно.

В Белорусия също е имало сили. И за защита на границата. И за отбрана. И за настъпление.

В състава на Западния специален военен окръг на 21 юни 1941 година е имало 599 450 бойци и командири, а освен това и 71 715 призовани запасняци. Общо — 671 165 бойци и командири.

Винтовките и карабините тук са били 773 445.

Картечните пистолети — 24 237.

Картечниците — 27 672.

Оръдията и минохвъргачките — 14 170.

Бойните самолети — 1771. В това число 1539 изправни.

Танковете — 2900. В това число — 2192 изправни („Командный и начальствующий состав Красной Армии в 1940–1941 гг. Структура и кадры центрального аппарата НКО СССР, военных округов и общевойсковых армий. Документы и материалы“. М., 2005, с. 243).

Разделете тази мощ на 470 километра. А още по-добре — на 220 или 250.

Това е без да броите войските на НКВД, техните самолети, танкове, оръдия, картечници, бронирани влакове.

И без да броите 20-а, 21-а, 22-а, 24-а, а в най-близка перспектива и 28-а армия, които или вече са се разтоварвали на територията на Белорусия, или са се придвижвали с ешелони, или са се товарели в далечните провинции.

В 20-а армия е имало 113 193 бойци и командири, 2076 оръдия и минохвъргачки, 959 танка.

Останалите армии са били с подобни сили. Няма да ви измъчвам с цифри. Всичко това е публикувано в най-официалните справочници. Така че 250-километровият фронт е можело да се удържи някак с такива сили.

И всичко това е, повтарям, преди да започне мобилизацията.

Ако началникът на Генералния щаб Жуков е бил издал заповед на Павлов да постави 700-те неизправни танка на ЗапОВО в засади край мостовете, в горите край железопътното платно, ако се е бил разпоредил тези танкове да се закопаят в земята до самите куполи, да се замаскират, обезпечат с екипажи, боеприпаси, продоволствие, ако до всеки закопан в земята танк са били поставени 5–7 бойци от пехотата, всякакъв блицкриг е щял да се задави преди да стигне до Смоленск.

Ако цялата мощ на ЗапОВО е била ориентирана към отбрана, ако войските са били покрили цяла Белорусия с траншеи и тази отбрана е била свързана с вече готовите предварително построени укрепени райони…

Но защо е станало така?

Станало е така, защото никой не ги е поставял в отбрана и не е издавал никакви заповеди за отбрана нито преди германското нападение, нито в първите дни на германското настъпление.

На Бялистокската издатина е била съсредоточена една от най-могъщите съветски армии — 10-а. Веднага заявявам, че нито Хитлер, нито който и да било в света нито през 1941-а, нито през която и да било друга година не е имал толкова мощна армия.

Ето ви картината.

На 21 юни 1941 година в състава на 10-а армия е имало два (6-и и 13-и) механизирани, един (6-и) кавалерийски и два (1-и и 5-и) стрелкови корпуса, една отделна (155-а) стрелкова и една (9-а) смесена авиационна дивизия.

Освен това — 6-а артилерийска противотанкова бригада, 124-и и 375-и гаубичен артилерийски полк от РГК, 311-и оръдеен артилерийски полк от РГК, 10-и инженерен полк и два, ако не сте забравили, укрепени района.

Всичко в 10-а армия е имало 15 дивизии. В това число танкови 4, моторизирани 2, кавалерийски 2, авиационни 1, стрелкови 6.

6-и механизиран корпус от 10-а армия е бил един от най-мощните в Червената армия — 1021 танка, в това число 114 КВ и 238 Т-34. Това е същият корпус, чийто командир е докладвал, че на учения го карат да тръгва в пробив, широк 5–6 километра, в който трябва някак да напъха 6800 машини.

13-и механизиран корпус не е бил комплектуван. В него е имало само 282 танка. Но наличието в състава на 10-а армия само на 6-и механизиран корпус я е издигало на такова ниво, че никой в света не е можел да се сравни с тази армия.

В състава на 9-а смесена авиационна дивизия е имало четири изтребителни полка и един бомбардировъчен. Общият брой на самолетите е бил 409. В това число 233 МиГ-3 и 41 Пе-2. Във всички германски големи армии и във всички танкови групи не е имало нито един боен самолет. Но летищата на 9-а смесена авиационна дивизия при 10-а армия, както е прието да се изразяваме у нас, са били разположени несполучливо. А самолетите на тях — твърде нагъсто.

Летище Тарново — над 100 самолета, в това число 52 МиГ-3 — е на 12 км от границата.

Долубово — 77 самолета, в това число 56 МиГ-3 — на 22 км от границата.

Високое-Мазовецк — 99 самолета, в това число 70 МиГ-3 — на 39 км от границата.

И т.н.

Някои летища на 10-а армия, както впрочем и на други армии, са били прострелваеми от германската артилерия, без тя да преминава границата.

В случай на внезапно нападение при такова количество самолети на всяко летище е било невъзможно те да бъдат вдигнати във въздуха.

Всичко в състава на 10-а армия е имало 27 артилерийски полка. Особен интерес представляват гаубичните полкове от РГК, във всеки по 24 203-милиметрови гаубици, и оръдейният полк от РГК с 24 152-милиметрови оръдия.

203-милиметровата гаубица Б-4 тежи 17,7 тона и стреля със снаряди, тежки по 100 кг, на 18 км далечина. В отбранителна война такива оръдия не са нужни. Да бъдат те спасени при внезапно нападение изглежда невероятно. Да се откарат техните снаряди и заряди от крайграничните гори е невъзможно.

152-милиметровото оръдие Бр-2 тежи 18,2 тона, стреля със снаряди, тежки по 48,8 кг, на 25,7 км далечина. В отбранителна война също не е нужно и е пределно уязвимо.

Но е незаменимо в настъпателна война.

Още много интересни неща могат да се разкажат за 10-а армия. Имало е с какво да се защитим. Само че…

Само че основните сили на 10-а армия са били разположени на 4–15 километра западно от предния край на новите укрепени райони, които, както съвършено правилно е забелязал един Велик пълководец, и без това са били максимално близо до границата. Как и от кого е трябвало да бъдат заети самите укрепени райони — това не се е казвало в директивите на висшестоящото командване („ВИЖ“, 1989, №3, с. 69).

Огромните сили на свръхмощната армия, включително нейните щабове, свързочни възли, складове и хранилища, летища, основните сили на танковите, моторизираните, кавалерийските и стрелковите дивизии са били пред укрепените райони, а зад цялата тази мощ са били укрепените райони без войски.

Към момента на началото на войната най-знатната дивизия на Червената армия се е наричала така: 6-а Чангорска, Кубанско-Терска, кавалерийска дивизия „С. М. Будьони“, носителка на ордените „Ленин“, „Червено знаме“ и „Червена звезда“. Нито една друга дивизия на Червената армия, а тогава те са били 303, в онзи момент не е можела да се похвали с толкова славна история и толкова пищна титла. Какво е станало с тази великолепно подготвена дивизия? Тя е загинала на Бялистокската издатина. Съвсем близо до границата. А какво е правела там? Отбраната ли е подготвяла? Ама каква полза от кавалерия в отбраната? Пък и тя се е намирала пред укрепените райони.