Виктор Суворов
Разгромът (119)

2

Във всеки конкретен случай организационната структура на УР се е определяла отделно, в зависимост от важността на направлението, условията на местността, наличието на сили и средства. Преди Втората световна война в състава на УР обикновено са влизали управление и щаб, 3–4 отделни картечно-артилерийски батальона, няколко отделни картечни роти и взводове капонирна артилерия, сапьорски батальон, свързочен батальон, автотранспортна рота. В случай на заплаха количеството на картечно-артилерийските батальони е можело да бъде увеличено до 8. В редица случаи един УР е можело да включва в състава си 1–2 артилерийски дивизиона или дори артилерийски полк. Имало е отклонения от типовата организация. Например в бойния състав на четири УР в Далечния изток са влизали не само картечно-артилерийски батальони, но и специални УР-полкове.

Със собствени сили един гарнизон на УР е способен да води продължителна упорита отбрана.

Но мощта на укрепения район нараства многократно, ако неговият постоянен гарнизон е подсилен от така нареченото полево запълнение. По-просто казано, УР трябва да служи като опорна база на съединение. Във всеки УР освен постоянния гарнизон е желателно да има и стрелкова дивизия, а още по-добре — стрелкови корпус.

При такова взаимодействие дълговременните огневи съоръжения с постоянни УР-гарнизони служат като стоманен скелет за полевата отбрана на войските. Стрелковите полкове и дивизии откъсват няколко редици окопи и траншеи, като прикриват подходите към дълговременните съоръжения и не допускат до тях вражеска пехота и сапьори, а дълговременните съоръжения придават непробиваема здравина и осигуряват мощна огнева подкрепа на стрелковите батальони, полкове и дивизии.

В случаите, когато една стрелкова дивизия или корпус получават укрепен район като опорна база, се появява възможността да се разположат командни пунктове и свързочни възли на полкове, дивизии, а и на по-високи командни инстанции практически в пълна безопасност. Тяхната способност да осъществяват постоянно и твърдо ръководство на подчинените им войски рязко нараства. Вътре в укрепения район се разполагат полковите, дивизионните, корпусните складове и хранилища, лазаретите, ремонтните бази. Всичко това вече не е заплашено от опасността внезапно да попадне под гъсениците на вражеските танкове.

След като са настанили своите най-уязвими органи на управление и тилове в укрепения район, дивизията или корпусът могат да нанасят мощни удари на противника, излизайки далече извън УР. Не им е нужен много транспорт, така че не е трудно да бъдат снабдявани, защото в укрепения район могат предварително да се създадат практически неизчерпаеми запаси от боеприпаси, продоволствие, гориво и смазочни материали и всичко останало. Бойните части действат с лекота, понеже не са обременени от тежки тилове и обози. Не е нужно да мъкнат със себе си покъщнината и запасите си. Евакуацията на ранените, повредената техника и въоръжение се осъществява в стационарни добре защитени лазарети и ремонтни бази. В случай на неуспех полковете и дивизиите могат бързо да се оттеглят на предварително подготвени позиции.

Именно така е било организирано всичко.

В Далечния изток във всеки УР се е намирал не само постоянен гарнизон, но освен това и стрелкова дивизия. В споменатата Славянка например преди войната е стояла 32-а стрелкова дивизия на полковник В. И. Полосухин, която в критичната ситуация през есента на 1941 година е била прехвърлена край Москва, направо на Бородинското поле.

В съзнанието на милиони е внедрена погрешната представа, че сибирски дивизии са спасявали Москва. Не е така. Москва са спасявали далекоизточни дивизии. В Сибир е имало малко войски, защото над нея не е била надвиснала сериозна заплаха. А отвъд Амур и в Приморието в мирно време е бил разгърнат Далекоизточният фронт. Именно от него са късали, когато е възникнала необходимост. Но в замяна на напусналите дивизии веднага са се формирали нови.

Всеки УР е представлявал не само гарнизони, които са си губели времето в отбранителните съоръжения, но и опорна укрепена база за действия на голямо съединение далеч извън пределите на отбранителните възли на укрепения район.

Такова е било положението в Далечния изток чак до август 1945 година, когато Червената армия е преминала в настъпление.

Генерал-лейтенант И. П. Потапов е служил през цялото време като политически ръководител в онези краища. Неговото свидетелство: „Всеки голям УР задължително трябваше да бъде подкрепян от една маневрена дивизия. Дълбочината на отбраната беше 50–60 километра“ („Красная Звезда“, 11 февруари 2006).

Така е било и по западните граници. Примери. В Полоцкия УР например освен неговите подразделения и части се е намирал 4-и стрелкови корпус. УР е бил разделен на два участъка. В северния се е намирала 50-а стрелкова дивизия. В южния — 5-а.

В Минския УР освен неговите части се е намирал 16-и стрелкови корпус. В северния участък — 100-а стрелкова дивизия, в южния — 13-а („Главный военный совет РККА. 13 марта 1938 г. — 20 июня 1941 г. Документы и материалы“. М., РОССПЭН^[1], 2004, с. 383).

Всичко това е било така до 1939 година. До подписването на пакта.