Виктор Суворов
Разгромът (13)

5

Когато един боец с карабина или картечница тръгва в атака, неговото тяло е изцяло открито за куршуми и шрапнели. Той не може да носи със себе си много боеприпаси, запъхтява се и капва, води огъня в движение или от кратка спирка (т.е. неприцелно или почти неприцелно). Той стреля по цели, които се виждат зле или изобщо не се виждат. Зад всяко ново хълмче за него се разкрива съвършено нова картина, която той трябва да обхване с поглед, да оцени и да вземе решението си. Под убийствен обстрел.

А онзи, който стой в траншея, има достатъчно боеприпаси. Тялото му е защитено от куршуми и в значителна степен — от шрапнели. За него танкът не е опасен — ще мине над окопа, ще събори стените на едно място — и толкоз. Човекът, който е в траншеята, води прицелен огън. Той има много сили, диша равномерно, местността пред него му е позната, преценил е разстоянието до местните предмети…

Човекът, който стои в траншея, може да използва картечници. Той има неизтощим запас от патрони и покосява цели батальони от вражеската пехота. А настъпващият мъкне картечниците сам. И запаса си от патрони. А те са страшно тежки. Картечницата първо трябва да се постави правилно… Докато я поставиш, врагът ще те направи на решето. В архивите на Вермахта във Фрайбург има ужасяващи документи за многобройни случаи на полудяване сред германските картечари. Поваля Ханс сто Ивановци, още сто и още… А те настъпват ли, настъпват. Това не е война. Това е безумие. От безумието на Жуков на Хансовците здравата им се разхлопвала дъската.

На Синявинските хълмове край Питер например са погребани само 128 390 съветски бойци и командири. На пръв поглед — незначителни загуби. Какво ни струва на нас да дадем 128 хиляди живота? Цената за нас не е страшна. Жените ще народят нови. Но дори „Красная Звезда“ (11 декември 2001) признава, че са били отчетени и погребани само малка част от загиналите. Черепите и костите на останалите са се търкаляли из околността, замърсявайки околната среда.

Тук се отбранявали два германски полка от 27-а лека пехотна дивизия. Полковете под обстрел се окопали в земята. Германците, като през Първата световна война, изкопали окопи, траншеи, проходи, изградили блиндажи и дървено-земни огневи точки, облицовали траншеите с греди, покрили отгоре участъци от траншеите и ги превърнали в подземни галерии, замаскирали, прикрили подстъпите с бодлива тел и минни полета, построили лъжливи огневи точки и огневи позиции за лъжливи батареи…

А Ивановците напирали ли, напирали. През 1941-а, 42-а, 43-а. А Хансовците ги покосявали ли, покосявали. Ами точно затова на германските картечари им се разхлопвала дъската от толкова работа.

И то да е било само на Синявинските хълмове…

Парадоксът е бил там, че през 1941 година настъпващата германска армия е биела Червената армия чрез отбрана. Щом срещнели съпротива, германците незабавно спирали, изкопавали окопи и траншеи на принципа: потта спестява кръв — по-добре десет метра траншеи, отколкото един метър гроб. А Червената армия под ръководството на гениалния Жуков е ритала срещу ръжен.

След като унищожали съветските танкове с огън от място, т.е. по метода на Анка картечарката, след като избиели пехотата, германците, без да срещат съпротива, продължавали напред. А срещнели ли съпротива, веднага спирали, заривали се в земята и всичко се повтаряло.

Червената армия е разполагала с всички предимства на отбраната, но тя две години е погубвала себе си с настъпления и контранастъпления.