Виктор Суворов
Разгромът (45)

3

Въпросът за характера на една бъдеща война не е стоял пред червените командири. Те не са имали избор. Стратегията, както вече установихме, е слугиня на политиката. Политиците поставят задачите, генералите търсят начините тези задачи да се решат. Вождовете на Съветския съюз са поставили пред червените командири задача, която е можело да се реши само чрез решително настъпление, само чрез устремен марш към океаните. Пътят към Последната република е като пътя на Чингис хан към Последното море. Невъзможно е такава задача да се реши нито със стоене, нито със седене в траншеи.

Сериозни историци разправят на доверчивите тълпи за „социализма в една страна“, че Сталин се бил отказал от идеята за Световна революция, че бил отхвърлил идеята за Последната република. Но кой, обяснете ми, би позволил през 1937 година на волни поети да пишат поеми за „последния пограничен стълб“? Кой би разрешил на някакъв продажен Константин Симонов през 1939 година да тръби за „последния фашистки град, в който последният фашист ще вдигне ръце пред танка, над който ще се вее червено, именно червено знаме“? Кой би окичвал волните поети със Сталински награди за такива съчинения?

От една страна — социализъм в една страна, от друга — но ние тепърва ще стигнем до Ганг!

Твърде сериозни учени, които говорят за Сталиновите замисли, не са си направили труда да се запознаят с трудовете на другаря Сталин. Според разказите на сериозните учени Сталин някога бил революционер, но после, когато наближила войната, той свърнал встрани от революционния път.

Но ето ви едно орехче за занимавка: „За да се унищожи опасността от капиталистическа интервенция, е необходимо да се унищожи капиталистическото обкръжение, а да се унищожи капиталистическото обкръжение е възможно само в резултат на победоносна пролетарска революция поне в няколко страни“.

Тази изваяна формулировка е от великото творение на другаря Сталин „История на ВКП(б). Кратък курс“ (М., Госполитиздат, 1938, 261–262). Тази книга е излязла в края на 1938 година. Къде по-близо до войната? И първият й тираж е 1 000 000. Следват милиони и милиони.

Сред всички други книги тази е била най-важната. Точно както другарят Сталин е стоял над всички останали другари, колкото и високи да са били техните рангове, длъжности и заслуги. Главата за капиталистическото обкръжение в тази книга е заключителната и ключовата. Всички предидущи глави са за изминатия велик път, а в края — какво предстои да се свърши.