Виктор Суворов
Разгромът (15)

7

Първата световна война е била ужасяваща, тъпа, безпросветна месомелачка.

Ала опитът от създаването на непроходими отбранителни рубежи е бил безценен. През 1930-те години е трябвало тази отбрана да се изучава и да се правят изводи. Трябвало е да се отхвърли ненужното и да се добави това, което е изисквало времето. Окопите и траншеите на Първата световна война са издържали изпита по здравина. Трябвало е само подходите към тях да се прикрият с противотанкови и противопехотни минни полета, да се добави към войските още зенитна и противотанкова артилерия. А в останалото от този опит не е имало нищо лошо (ако сме имали намерение да защитаваме земята си). Цар Николай, колкото и глупав да го рисуват, не е пуснал германеца да доближи Москва, Киев, Смоленск и Питер.

Но дори ако в хода на Втората световна война на пехотата изведнъж да са й се свършили и мините, и противотанковите оръдия, никак не е било лесно тя да бъде изкарана от траншеите, окопите и блиндажите. Какво се е променило през 1941 година в сравнение с времето на Първата световна война? Авиацията се е издигнала на нов етаж от развитието си, появили са се големи количества танкове. Но нито танковете, нито авиацията са в състояние да причинят особена вреда на войски, които са се окопали в земята.

Разгромът през 1941 година не се е случил, защото Червената армия се е вкопчвала в опита от Първата световна война и го е следвала сляпо, а защото опитът от Първата световна война, опитът на отбраната в стратегически мащаб е бил отхвърлен, осмян, оплют и забравен.

Ако военачалниците са използвали този опит, войниците през лятото на 1941 година са щели да имат лопати. Точно това оръдие на труда по великите строежи в социалистическото ни отечество е било в изобилие.

Ако са използвали опита от Първата световна война, ако са го канонизирали, германската армия на 22 юни 1941 година е щяла да срещне несъкрушима отбрана. И Ивановците са щели да покосяват Хансовците така, както Хансовците са покосявали тях на Синявинските хълмове.

През 1943 година Червената армия насред голо поле под обстрела на противника за три месеца е създала отбранителни рубежи и опирайки се на тях, е успяла да отрази свръхмощните удари на германските войски, които са имали на въоръжение тежки танкове. Нека направим сметка каква отбрана е можело да се изгради не за три месеца, а за двайсет години, от 1920 до 1941 година.

На война противникът всичко вижда, всичко забелязва, с огън пречи на работите, а и на предната линия е невъзможно да се използва инженерна техника. Но ако не са се били отказали от опита от Първата световна, военачалниците са щели да градят отбраната в мирно време, далече от противника, с използване на най-съвременна инженерна техника. И е щяло да има два плътни фронта от море до море — по продължение на старата граница и по продължение на новата.

Щом през 1943 година германската армия не е могла да пробие изградената за три месеца отбрана дори с тежки танкове, как би успяла през 1941 година да пробие отбрана, изградена с упорит труд за 20 години? Без да има тежки танкове?

В навечерието на германското нашествие в Съветския съюз не са били подготвяни и дори не са били планирани отбранителни операции от фронтови или стратегически мащаб. Нещо повече, този въпрос не е бил разглеждан дори теоретично.

През 1940 година в Съветския съюз е имало само трима генерали с по пет звезди в петлиците: Жуков, Мерецков, Тюленев. Сталин е познавал Тюленев още от времето на Гражданската война. И ето че през декември 1940 година на съвещанието на висшия команден състав става армейски генерал Тюленев и заявява, че нямаме теория на отбраната („Накануне войны. Материалы совещания высшего руководящего состава РККА 23–31 декабря 1940“. М., Терра, 1993, с. 209).

Две седмици след това Сталин назначава Жуков за началник на Генералния щаб, след още две седмици Жуков встъпва в длъжност. Съдбата е подарила на Великия стратег уникална възможност.

По разкази на Жуков Сталин ужасно се е страхувал от война. Освен това старият боен другар на Сталин армейски генерал Тюленев открито, в присъствието на висшия команден състав на Червената армия е заявил, че в Червената армия отбраната в стратегически мащаб не е била разглеждана дори теоретично.

Ех, да можеше Жуков да се бе възползвал от момента.

Ех, да беше подсказал на Сталин какво да се прави, къде да се търси спасение.

Ех, да беше направил Жуков поне нещичко! И в теоретичен, и в практически план.

Ех, да беше наредил на подчинените си в Генералния щаб, в щабовете на военните окръзи и армии да подготвят варианти за отбранителни операции и контраудари.

Ех, да бяха обявили конкурс сред преподавателите и слушателите на военните академии за проста, ясна и умна теория на отбранителната война.

Ех, да бяха наредили на войските да копаят траншеи и окопи. От февруари 1941 година до германското нападение са щели да изкопаят къде-къде повече, отколкото на Курската дъга.

Какво обаче е направил Жуков?

За отбраната на страната — нищо.

А след войната е обвинил целия висш команден състав в неразбиране на същината на войната: „те“ били подготвили зле войната.

Червената армия е била оплювана от тарикати от всякакви категории и оттенъци. Над Червената армия са се глумили негодници от какви ли не породи и рангове. Ала на никого не е хрумвало да я осмива, задето тя, сляпо следвайки опита от Първата световна война, към лятото на 1941 година е оплела с бодлива тел като с паяжина Карелия, Прибалтика, Белорусия, Украйна и Молдавия, изкопала е хиляди километри траншеи, изградила е стотици хиляди огневи точки и блиндажи.

Защото на никого не му е било до това!

Това е хрумнало само на Жуков. Но обвиненията на Жуков са необосновани и глупави. Жуков явно не е знаел какво е представлявала Първата световна война, не е слушал разкази на бойни другари, не е гледал кинохроники. И Ремарк не е чел.

В Държавната дума на Русия постъпи предложение да се приеме закон за защита на историческата истина за Втората световна война от всякакви опити за изопачаване, извращаване и фалшификация.

Правилно и своевременно предложение. Време е да се употреби власт. Време е да се удари със закон по разнопородните гадове и нехранимайковци, които клеветят своята армия и своя народ. Разбира се, трябва да се започне от мемоарите на Жуков. Декларациите на Жуков и неговите многобройни съавтори, че „болшинството от тогавашните ръководни кадри в Народния комисариат по отбраната и Генералния щаб прекалено канонизираха опита от Първата световна война“ е изопачаване на историческата истина и злостна клевета срещу Червената армия.

* * *

Армейски генерал Гареев, яростен защитник на Жуков и Тухачевски, съобщава относно 1941 година: „Не бяха изпълнени дори най-важните инженерни работи. Защото още през 1930-те години същите тези идеолози издигнаха лозунга, че траншейната система е отживелица от Първата световна война. Че нали, на революционния войник не му трябват траншеи“ („Красная Звезда“, 1 декември 2006).

Досадно е, че генерал Гареев не е назовал имената на „идеолозите“ на революционно-настъпателната стратегия. Някакви глупаци без имена и звания се отказали от траншеите и именно затова се случил разгромът.

Ето я тухачевско-жуковско-гареевската школа в цялата й красота. Най-важното за тази учено-стратегическа пасмина е да представи нас като глупаци.

Излиза, че преди войната и в нейната първа фаза Червената армия по вина на някакви неизвестни кретени напълно се е отказала от траншеите, т.е. изцяло е отхвърлила опита от Първата световна война. Извод: о, колко са тъпи тези руснаци!

Всичко тук е правилно. Именно така е било. Но същият този Гареев възхвалява Жуков, който е обявил пред целия свят, че Червената армия по вина на някакви анонимни кретени се вкопчила със смъртна хватка в опита от Първата световна война и по никакъв начин не искала да се откаже от него.

А изводът е все същият: о, колко тъпи са тези руснаци!