Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

4

Ами че това е, защото Жуков не е имал сили!

Не е имал сили не само за настъпление! Не е имал сили за отбрана! Абе каква ти отбрана! Не е имал сили дори да защити границата, да помогне на граничарите.

Та това е записано в мемоарите на Великия стратег!

Стратегът наистина е записал това. Но има едно старо правило: не вярвай на написаното.

По-рано ние вече видяхме силите на Киевския специален военен окръг към 21 юни 1941 година: 907 046 бойци и командири. Оръдия и минохвъргачки в полевата артилерия — 14 756. Зенитни оръдия — 2221. Танкове — 5465. Самолети — 2059.

Ако се отбранява 860-километровата граница, се получават по хиляда войничета на всеки километър, много артилерия и танкове.

Ако пък не се седи на самите брегове на пограничните реки, а войските се отдръпнат към линията на старата граница, ще трябва да се отбранява не дъга от 860 километра, а пряк фронт — 500 километра. И тук има две плътни линии от укрепени райони! На всеки километър — почти по две хиляди бойци и командири в бетонни укрепления, обезпечени със свръзка, боеприпаси, продоволствие и всичко останало. И по 10 танка на километър! И по 30 оръдия и минохвъргачки!

И това е без да броим 16-а и 19-а армии, едната от които вече се е била разтоварила на територията на КОВО, а другата е пристигала и се е разтоварвала. Ако броим тях, тогава бойците ще бъдат със 160 хиляди повече. Тогава броят на оръдията и минохвъргачките ще нарасне на 2639 дула, а танковете — с 1580 броя.

Без да броим войските на НКВД.

И всичко това ПРЕДИ началото на мобилизацията!

За какво са събрали такива огромни войски в Киевския специален военен окръг?

Това ни го обясниха отдавна. И го повтарят постоянно: премъдрите кремълски стратези не са очаквали главния удар на германската армия да е по Белорусия. „Очаквахме го по Киевското направление, затова най-мощната групировка съветски войски беше съсредоточена в Украйна (…). И Сталин беше сигурен, че Германия ще се постарае преди всичко да завладее Украйна и Донецкия басейн“ („Красная Звезда“, 3–9 декември 2008).

Всичко е ясно. Всичко е разбираемо. Измъкнаха си опашката. Обясниха причината за съсредоточаването на огромна мощ в Киевския окръг.

Но главата им затъна.

Щом и Великият стратег, а и Самият Сталин са очаквали главния удар на германските войски да е по Киев, какво е правил в същия този Киев Великият стратег от юни 1940 до февруари 1941 година включително, като е виждал, че Киевският укрепен район е засипан с пръст и залят с дъждовна вода, въоръжението е демонтирано, а вътрешното оборудване на дълговременните съоръжения е ръждясало? За какво е мислил забележителният Пълководец, като е знаел, че от Киевския укрепен район са изведени и полевите войски, и постоянните гарнизони на УР? Как е планирал войната, щом пред Киевския укрепен район са били разположени на две ивици още девет УР, но всички са били в същото състояние?

И за какво е мислил, когато е станал началник на Генералния щаб?

И откъде накъде е очаквал удар по Киев, щом — според неговите разкази — в стратегическите игри е предвидил, че главният германски удар ще е по Барановичи, т.е. не по Киев, а около Минск?

Решението на тази главоблъсканица ни подсказа „Красная Звезда“ (3–9 декември 2008): „Някаква субективна роля в това може би е изиграло обстоятелството, че през 1941 година в Наркомата по отбраната са доминирали «киевчани» — излезли от Киевския ОВО (наркомът по отбраната С. К. Тимошенко, началникът на Генщаба Г. К. Жуков, неговият първи заместник Н. Ф. Ватутин, началникът на оперативното управление на Генщаба Г. К. Маландин)“.

И след такова твърдение на „Красная Звезда“ ще се осмели ли някой да доказва, че главата на Жуков е била пълна не със стърготини, а с нещо друго?!

Каква стратегическа мъдрост, а! Стратегът е дошъл в Генералния щаб от Киев, затова е смятал, че Хитлер ще нанесе главния си удар по Киев. А ако е бил дошъл в Генералния щаб направо от Монголия, тогава явно е щял да обяви, че Хитлер подготвя нападението си над Съветския съюз през Монголия…

Граждани защитници на Жуков, в Киев Жуков е служил 7 месеца, а в Белорусия — с прекъсвания — петнайсет години. Защо тогава е забравил за Белорусия? Защо не е предположил, че главният удар може да бъде нанесен и тук?

И щом е очаквал главният удар да бъде по Киев, а не е очаквал главният удар да е по Белорусия, защо в присъствието на Сталин е мъмрил Павлов, че неговите укрепени райони се строят прекалено близо до границата?