Виктор Суворов
Разгромът (171)

7

25 август 2008 година. В ефир отново е великолепният отбор нападатели… Напред излиза Е. Съянова и разказва за едно неотдавнашно произшествие: „Някакъв слушател пита — кажете ми един факт, който може да се смята за безспорен, а друг слушател му отговаря — има такъв факт: Германия е обявила война на СССР. Е, аз разбирам, че това е грешка — по повод на обявяването на войната…“.

Захаров не възразява.

Ето ви ситуация: слушателят е привел един наистина безспорен исторически факт — Германия е обявила война на Съветския съюз. Това наистина го знаят всички у нас — от пионера до пенсионера.

На това радиостанция „Ехото на Москва“ с гласа на своя най-добър историк на Третия райх Елена Съянова заявява пред целия свят: слушателят греши, изтърсил е глупост, без да помисли: Германия не е обявявала война на Съветския съюз…

Не е нужно да сме историци, за да знаем всеизвестни факти.

На 22 юни 1941 година в 4 часа сутринта имперският министър на външните работи Й. фон Рибентроп е извикал заместник народния комисар по външните работи на СССР, посланика на СССР в Германия В. Г. Деканозов, и му е връчил меморандум, в който са били изложени причините за нападението на Германия над СССР.

Освен „Нотата на Министерството на външните работи на Германия до съветското правителство“ са били връчени три приложения към нея:

„Доклад на министъра на вътрешните работи на Германия, райхсфюрера на СС и шефа на германската полиция до германското правителство за диверсионната работа на СССР, насочена срещу Германия и националсоциализма“.

„Доклад на Министерството на външните работи на Германия за пропагандата и политическата агитация на съветското правителство“.

„Доклад на Върховното командване на германската армия до германското правителство за съсредоточаването на съветски войски срещу Германия“.

Връчването на този комплект документи е представлявало акт на обявяване на война.

В същия момент в Москва посланикът на Германия в СССР граф Ф. фон дер Шуленбург е поискал незабавна среща с народния комисар по външните работи на СССР В. М. Молотов и му е връчил същия меморандум и придружаващите го документи.

С други думи, война е била обявена на Съветския съюз едновременно по два канала.

Но ако изобличителите от „Ехото“ не знаят това, препоръчвам им да прочетат съчиненията на водещия съветски специалист по история на Втората световна война: „Шуленбург заяви на съветското правителство, че Германия обявява на Съветския съюз война във връзка със съсредоточаването на Червената армия край източната германска граница“ (Деборин, Г. А. „Вторая мировая война“. М., Воениздат, 1958, с. 124).

Това е било заявено преди 50 години. За да оценим само това изречение, трябва да си спомним какъв е бил Деборин и какви висоти е заемал в съветската наука. Тук се съдържа не само признанието, че войната е била обявена, но е назована и причината. Заради тези откровения академик Деборин не само не е бил разжалван в редник, но е бил назначен за ръководител на авторския колектив на първия том на официалната „История на Великата отечествена война на Съветския съюз. 1941-1945“.

Ето и още: „Германският посланик в Москва фон Шуленбург е представил декларация до съветското правителство за влизането на Германия във война със Съветския съюз“ (Тельпуховский, Б. С. „Великая Отечественная война Советского Союза. 1941-1945“. М., Государственное издательство политической литературы, 1959, с. 33).

За да оценим това, трябва да си спомним какъв е бил генерал-лейтенант Телпуховски в съветската военноисторическа наука.

Ако това не е достатъчно, препоръчвам мемоарите на Г. К. Жуков.

По време на войната Сталин е бил Върховен главнокомандващ, Жуков — него единствен заместник. Сталин не е писал мемоари. Ето защо Жуков е най-високопоставеният свидетел какво е ставало във висшето военно ръководство на страната по време на войната.

Мемоарите на Жуков са издавани много пъти, преведени са на десетки езици. Тиражите са милионни. В мемоарите се съдържат потресаващи откровения. Например такива:

„В кабинета бързо влезе В. М. Молотов:

— Германското правителство ни обяви война.

Й. В. Сталин се отпусна на стола и се замисли дълбоко“ (Жуков, Г. К. „Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 248).

Това е било публикувано преди 40 години. След това мемоарите са преиздавани отново и отново.

Оттогава мисълта, че е била обявена война, се повтаря редовно по страниците на официалната преса. Ето последния пример: „Нито Сталин, нито Молотов вече не са се съмнявали, че ни е обявена война. Още повече че германският посланик Шуленбург още рано сутринта официално е предал съответното обявяване“ („Красная Звезда“. 25 юни — 1 юли 2008).

50 години на най-високо официално ниво се повтаря простата мисъл: война е била обявена.

Интересно, дали моите яростни изобличители са си направили труда да се запознаят с мемоарите на Жуков, с трудовете на корифеите на съветската военна мисъл? Четат ли вестници? Или и тук действа все същият непоклатим принцип на съветската пропаганда: не съм го чел, но ще кажа?

* * *

Какво значи шарлатанин?

Научно определение: неспециалист, който се представя за специалист. Ето пример: изтъкнати историци на Втората световна война не знаят, че на 22 юни 1941 година Рибентроп е връчил документи за обявяване на война на Деканозов, а Шуленбург — на Молотов, те не са чели официалните съветски историци от най-висок ранг, както и мемоарите на Жуков, не четат нито „Военно-исторический журнал“, нито „Красная Звезда“, нямат и представа за съществуването на великия авиационен конструктор П. О. Сухой и на неговите самолети с индекс Су. Те изказват категорични съждения за книги, които не са чели, и на всичко отгоре се гордеят с това.

Да излизаш в ефир в предаване за войната с такова ниво на знания… Това е възможно само в нашата велика страна.

Друга такава страна аз не познавам.