Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

4

Но дори не това е главното. Всички съветски дивизии, напълно или не напълно комплектувани, са можели да станат пълнокръвни във всеки един момент. Идеята на съветската стратегия се е състояла именно в това: да не плашим звяра — да нанесем първия удар с това, което имаме, и веднага да започнем открит етап на мобилизация. И да допълним всички недокомплектувани полкове и дивизии.

Всяка дивизия е можела да понесе всякакви загуби, но те тутакси са щели да бъдат компенсирани с резерви от хора, готови да заменят своите паднали другари. „За да си представим ясно колко голямо е било струпването на запасняци на сборния пункт на дивизията, привеждаме данни от журнала на бойните действия на 2-и стрелкови корпус, в който е влязла дивизията. В журнала се сочи, че «на сборния пункт на 100-а дивизия само на 25 юни се явиха повече от 1500 души само офицери»“ („Первая гвардейская“, с. 67. С позоваване на архива ЦАМО[1], ф. 202, о. 2159, д. 29, л. 15).

100-а стрелкова дивизия (както и всички съседни) е била не просто напълно комплектувана, а в нея е имало бойци и командири свръх щата. А тук е имало и още много хиляди запасняци. Къде да ги дяват? Същият източник съобщава, че е трябвало да се формират още три полка от бойци и командири, които е нямало къде да бъдат настанени. В дивизията е имало три стрелкови и два артилерийски полка, а след тях — още три полка от запасняци. Запасняците са били толкова много, че дивизията, и то не само тя, е можело да бъде смело разгърната в корпус или хвърлена в интензивни бойни действия с увереността, че всякакви загуби веднага ще бъдат компенсирани със запасняци.

Спомня си полковник И. И. Исаков: „Бровари беше претъпкан с войски… Не се наемам да кажа колко стотици или дори хиляди кадрови командири, предимно командири от запаса, имаше в резерва, наречен КУКС[2], при Югозападния фронт“ („Командиры мужают в боях“. М., Воениздат, 1968, с. 5).

В Червената армия компенсирането на загубите се е осъществявало с невиждани никога и никъде методи и темпове.

Ето само два примера.

„14-а резервна стрелкова бригада при Московския военен окръг само през август 1941 година подготви и изпрати на Северозападния и Централния фронт 19 маршови батальона и 8 роти с обща численост 19 112 души… Всичко за 15 месеца 14-а резервна стрелкова бригада подготви за действащата армия 250 хиляди бойци и командири“ (Генерал-майор В. Яценко. „ВИЖ“, 1985, №2, с. 34).

На 23 август 1942 година 21-и отделен учебен танков батальон „наброяваше около 2000 души, от тях 500 офицери — командири на танкове“ („ВИЖ“, 1976, №99). 500 офицери в един батальон!

Бележки

[1] Централен архив на Министерството на отбраната. — Б.пр.

[2] Курсове за усъвършенстване на командния състав. — Б.пр.