Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

3

Да продължим нататък.

Генерал-лейтенант И. П. Росли на Парада на победата е командвал сборния полк на 1-и Белоруски фронт. През 1941 година той е бил полковник, командир на 4-а стрелкова дивизия „Германски пролетариат“.

Да чуем генерала. Ето какво разказва той за тази дивизия: „В строя бяха 14,5 хиляди души. 65% от личния състав бе взел участие в боевете по време на войната във Финландия… Дивизията имаше на въоръжение: 54 танка Т-26, оръдия — 72, минохвъргачки — 66, противотанкови оръдия — 30, зенитни — 12, трактори — 49, танкове-амфибии Т-38 — 10, бронирани коли — 10, камиони — 550, и три хиляди коня. Със стрелково оръжие бяхме комплектувани според щата. Към всички видове оръжие имаше по един боен боекомплект“ („Последний привал в Берлине“, с. 32).

Ето какво е интересно в организацията на тази дивизия: във всяка съветска стрелкова дивизия е имало собствен разузнавателен батальон. В този батальон освен всичко останало има 16 разузнавателни танка. Само в състава на разузнавателните батальони при съветските стрелкови дивизии е имало повече танкове, отколкото в целия Вермахт. Освен това някои съветски стрелкови дивизии са запазвали в своя състав по един отделен танков батальон — 54 танка. Това виждаме в примера с 4-а стрелкова дивизия на полковник Росли. Дългата костелива лапа на Жуковата реформа не е успяла да се добере до тази дивизия. Както и до някои други. Всеки любител на историята може без усилие да намери документи за отделните танкови батальони в състава на 13-а, 24-а, 100-а, 104-а, 132-а, 140-а и някои други стрелкови дивизии. Препоръчвам например „ВИЖ“, 1987, №2, с. 51.

В германските пехотни дивизии, както вече знаем, изобщо не е имало танкове.

4-а стрелкова е била напълно комплектувана и е имала танкове. Но дори да си представим, че 4-а не е била напълно комплектувана с пехота, но пък е имала танкове, то и тогава тя е била по-силна от коя да е германска пехотна дивизия. Попитайте фронтоваците как е по-лесно да се воюва: с непълен комплект пехота, но с танкове, или с пълен комплект пехота без танкове?

В 4-а стрелкова е имало и танкове, и тя е била напълно комплектувана с войници, сержанти и офицери. Болшинството от тях са имали опита от пробива на свръхмощни укрепления във Финландия. Наистина в отбранителната война такъв опит не се е изисквал и не е влязъл в работа…