Виктор Суворов
Разгромът (81)

6

Сериозните историци казват: и две бригади, а само в Прибалтика те са 15. Разбира се, ако не броим бригадите на НКВД. Сериозните историци казват: 170 дивизии, а ние можем да пресметнем колко са били в действителност. Тук няма да ни стигне и цял разобличителен трактат от хиляда страници, затова засега показвам само трите най-прости похвата на кремълската измама.

Похват първи. В състава на съветските въздушнодесантни войски е имало бригади (които са по-малки от дивизиите) и корпуси (които са по-големи от дивизиите), но дивизии като такива не е имало в състава на въздушнодесантните войски. Щом е така, всички въздушнодесантни войски не влизат в сметката.

В Първи стратегически ешелон на Червената армия е имало пет въздушнодесантни корпуса (във всеки по три бригади, артилерия и танкове) и една отделна въздушнодесантна бригада. Освен това се е подготвяло създаването на още пет въздушнодесантни корпуса. Ясно е, че всичко това се е създавало не за отбрана, не е влязло в работа в отбранителната война. Щом е така, казват сериозните, значи всички въздушнодесантни войски просто не ги забелязваме и не ги отчитаме в статистиката.

В състава на войските на ПВО е имало три корпуса (1-и Москва, 2-и Ленинград, 3-и Баку), две дивизии (3-а Киев, 4-а Лвов), 9 бригади (всичките в западните райони на страната). Но нито корпусите, нито дивизиите, нито бригадите се отчитат в статистиката. Междувременно зенитноартилерийските полкове, които са влизали в състава на тези корпуси, дивизии и бригади, са били два типа: 60 оръдейни (три дивизиона по пет батареи) и 100 оръдейни (пет дивизиона по пет батареи). Всичко това е изхвърлено от съветската статистика.

Освен това в състава на войските от ПВО са се намирали съединения, които са се наричали бригадни райони на ПВО. Тези съединения не са се наричали бригади, защото за тях не е имало стандартна организация. Изхождайки от важността на всеки конкретен отбраняван обект, възможната заплаха спрямо него и наличието на сили и средства във всеки отделен случай се е предвиждала собствена организационна структура. Но като правило всеки район на ПВО е включвал в състава си един зенитноартилерийски полк и няколко отделни зенитноартилерийски дивизиони и картечни батальони, зенитно-прожекторни и други подразделения. В западните погранични окръзи са се намирали 20 бригадни района на ПВО. Но всичко това също е изхвърлено от статистиката.

Похват втори. В Германия е имало армейски дивизии и дивизии на СС. Точно така и в Съветския съюз е имало армейски дивизии и дивизии на НКВД. СС и НКВД са братя-близнаци, елит, подбрани, солидни, проверени, фанатични съединения. Войските на СС и НКВД са били въоръжени по-добре от обикновените армейски дивизии, по-добре комплектувани и по-добре обучени и обезпечени. Когато броим германските дивизии, ние броим всичките, включвайки дивизиите на СС. А пропускаме съветските дивизии на НКВД.

Междувременно имаме какво да си спомним. „Войските на НКВД са се състояли от 14 дивизии, 18 бригади и 21 полка с различно предназначение. (…) Освен това на западната граница е имало 8 погранични окръга, 49 погранични отряда и други части“ (Бешанов, В. „Танковый погром 1941 года“. М., АСТ, 2000, с. 159).

Дивизиите на НКВД са се намирали достатъчно близо до границата.

В хода на войната войските от Действащата армия, за разлика от частите и съединенията, които са се намирали в тила или в резерва, са получавали редица съществени привилегии, като се започне от другия режим на хранене и ежедневните стограмови порции прозрачна сгряваща течност до начисляването на парично заплащане и изчисляване на стажа по съвсем друга система. Ето защо за всяка част и съединение се е определяло с педантична точност в писмена заповед от кой момент тя се числи в състава на Действащата армия и от кой момент не се числи.

Е, 21-а, 22-а и 23-а мотострелкова дивизия на НКВД се числят в състава на Действащата армия от 26 юни 1941 година. От същия ден в състава на Действащата армия се числят 2-а, 3-а, 4-а, 5-а и 20-а дивизия на НКВД по охраната на железопътните съоръжения („Военная история государства Российского в 30-ти томах. Великая Отечественная. Действующая армия.“ М., Кучково поле, 2005, с. 518–519).

Не бива да смятаме, че ако една дивизия не е включена в състава на Действащата армия, тя още не съществува и не воюва. „Военно-исторический журнал“ (2001, №5) публикува документ, озаглавен „Кратко описание на бойните действия на 5-и мотострелкови полк и 22-а мотострелкова дивизия при войските на НКВД за периода от 22 юни до 13 юли 1941 година“, От този документ излиза, че 22-а мотострелкова дивизия на НКВД на 22 юни е съществувала, била е комплектувана, имала е танкове и е водела бойни действия. Само че в тила. Полковник А. Головко е докладвал, че „на всеки произведен изстрел от прозорец, от кула или камбанария е отговарял огън от картечници и танкови оръдия…“. През първите три дни на войната бойците от дивизията са „разстреляли 120 души заловени негодници“. Съветският народ не само не е искал да се сражава за народната власт, но и, кой знае защо, е стрелял по нейните представители и защитници от прозорци и тавани. А на 26 юни 21-а, 22-а и 23-а мотострелкова дивизия на НКВД са се срещнали с германските войски…

8-а мотострелкова дивизия на НКВД се числи в състава на Действащата армия дори от по-рано — от 24 юни.

9-а и 10-а дивизия на НКВД по охрана на железопътните съоръжения и 13-а конвойна дивизия на НКВД са в състава на Действащата армия от 22 юни 1941 година (пак там).

Мотострелковите дивизии на НКВД, както установихме по-рано, са разполагали с всички видове оръжия на сухопътните войски, включително с танкове, оръдия, гаубици и минохвъргачки.

И дивизиите на НКВД по охрана на железопътните съоръжения не са някакви си пазачи с берданки. „Към началото на Втората световна война на въоръжение на вътрешните войски на НКВД бяха над петдесет подразделения бронирани влакове. Броят на чекистките бронирани влакове дори превиши броя на армейските“ (Дроговоз, И. Г. „Крепости на колесах. История бронепоездов“. Минск, Харвест, 2002, 226–227).

Дивизиите на НКВД по охрана на железопътните съоръжения имали на въоръжение не само бронирани влакове, но и артилерия, минохвъргачки, тежки оръдейни бронирани коли. И те са били комплектувани далеч не от жители на Средна Азия.

В този списък мен ме смущава само конвойната дивизия на НКВД. Мъча се да разбера и не мога — какво са правили няколко хиляди отбрани ченгета на 22 юни 1941 година на западната граница на Съветския съюз. Кой и с каква цел ги е пратил там?

По-рано ми се е случвало да срещам споменавания на конвойни батальони, полкове и бригади близо до границите: например 132-и отделен конвоен батальон на НКВД в Брест, 109-и конвоен полк на НКВД в Лвов, 5-а конвойна бригада на НКВД в Минск. Но цяла чекистка дивизия, и то точно на 22 юни да се озове в района на бойните действия — това е откритие за мен.

Ние направихме само крачка встрани и веднага открихме наведнъж цяла дузина нови дивизии и с тях ще допълним известните ни 170.

Трети похват. „170 дивизии и 2 бригади“ — това е само Първият стратегически ешелон на Червената армия. Но под прикритието на Съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година се е товарел, движил, разтоварвал в крайграничните окръзи Втори стратегически ешелон на Червената армия — седем армии, в състава на които е имало повече танкове и артилерия, отколкото в целия Вермахт.

По-назад се е разгръщал Третият стратегически ешелон — това е цял резервен фронт.

Сериозните историци сравняват първите ешелони на съветските и германските войски. Правомерно ли е това сравнение? Да. Но само на пръв поглед. Германските войски са били построени в един стратегически ешелон, зад който се е намирал малък резерв. Всички германски войски са били източени покрай границите на тъничка нишка, зад която практически не е имало нищо. А съветските войски са били построени в три стратегически ешелона, зад които са били разположени мощни резерви.

Представете си, читателю: вие имате един апартамент, а някой сериозен историк — три апартамента, че и вила. Справедливо ли е да сравним вашия единствен апартамент с един от трите апартамента на сериозния човек и да си направим изводи?

Но именно така постъпват сериозните: германците имат един стратегически ешелон, ние — три. Но те сравняват един ешелон на германците и един наш.

Пример: през 2005 година излезе грандиозната „Военная история государства Российского в 30-и томах“. Тези томове са били подготвяни от неизброими групи експерти под командването на действителния държавен съветник на Руската федерация 1-и клас, доктора на историческите науки В. А. Золотарьов, който по-рано със званието генерал-майор е заемал длъжността главен военен историк на Въоръжените сили на СССР. В тома за съветско-германската война (с. 536–537) са приведени сведения за това колко малко сили е имало в петте западни крайгранични окръга. Например в Киевския специален военен окръг, който на 21 юни 1941 година е бил преобразуван в Югозападен фронт, на 21 юни е имало само 907 046 бойци и командири.

Винтовките и карабините на фронта са били 1 035 420. (Това по въпроса за едната карабина за трима души.)

Пистолети-картечници — 15 483.

Ръчни и тежки картечници — 35 267.

Оръдия и минохвъргачки от полевата артилерия — 14 756.

Зенитни оръдия — 2221.

Танкове — 5465. В това число изправни — 4788.

Бойни самолети — 2059. В това число изправни — 1759.

Вярно, не са много силите. Особено в сравнение с 631 германски танка във всички германски войски, които са действали не само срещу Югозападния, но и срещу Южния фронт.

Един познат Стратег е наричал подобно съотношение на силите многократно числено превъзходство на германските войски.

Няма да спорим. Ще посочим само, че групите от наши просветлени експерти са пресметнали силите на Югозападния фронт, без да отчетат войските на НКВД и армиите от Втория стратегически ешелон. А нали през това време в района Белая Церков — Черкаси вече напълно се е била разтоварила 19-а армия, която е пристигнала от Северен Кавказ („Командный и начальствующий состав Красной Армии в 1940–1941 гг. Структура и кадры центрального аппарата НКО СССР, военных округов и общевойсковых армий. Документы и материалы“. М., 2005, с. 246).

А в района на Шепетовка се е разтоварвала 16-а армия, която е пристигнала от Задбайкалието. В нея освен всичко друго е имало хиляда дула артилерия и почти хиляда и петстотин танка (1059 в 5-и механизиран корпус, 356 в 57-а отделна танкова дивизия, 32 в 46-а и 152-а стрелкова дивизия). Всички танкове са били изправни. Неизправни било забранено да се товарят в ешелоните.

Ако вземем под внимание тези армии, силите на Югозападния фронт ни се представят в друга светлина. А това е само един пример за подсилването само на един окръг.

Легендата за 170-те дивизии и 2-те бригади е национален позор за Русия.

Тази легенда циркулира вече над 60 години. Подобно дълголетие навява тъжни размисли. Излиза, че Министерството на отбраната на Русия изобщо не се е занимавало с изучаване на войната. Генералният щаб също не знае абсолютно нищо за войната. Само в Москва за войната са написани толкова книги и монографии, че от тези томове може да се вдигне бентът на Братската ВЕЦ. Но всичко това е хартиен боклук.

Какво струва една дисертация за войната, ако авторът не си е направил труда дори да преброи дивизиите? Какво струват мемоарите на някой Маршал на победата, ако той просто не е знаел с колко дивизии е разполагал през 1941 година?

* * *

Генерал-полковник Ю. Горков обяви, че всички документи са в генералските ръце, а аз нямам документи, защото само на тях, генералите, може да се разкрие историческата истина: „Изясняването на истината… като се има предвид особената сложност на проблема, изисква внимателни, трезви съждения, строга опора върху документи (…) И историята трябва да се изучава, образно казано, не по фалшифицирани копия, а от оригинали“ („Красная Звезда“, 21 октомври 1995).

Правилно. Точно така трябва да бъде.

Но хиляди генерали от съветската, а сега руската армия, които имат в ръцете си всички документи на Министерството на отбраната, на Главното оперативно и Главното организационно управление при Генералния щаб и на всички други главни управления при ГЩ, всички архиви на държавата, включително най-съвършено секретните, за 60 години упорита работа не са си направили труда да преброят до две и да установят, че бригадите не са били две, а повече.

Понеже осъзнавам сложността на ситуацията на военноисторическия фронт, аз съм принуден да пиша история, опирайки се на онези оскъдни откъслеци информация, които са публикувани открито.

Както виждате, дори това е достатъчно, за да улича Великите стратези в ужасяващо невежество.