Виктор Суворов
Разгромът (5)

4

Плановете за войната са подготвяли:

— армейски генерал Жуков, началник на Генщаба; генерал-лейтенант Н. Ф. Ватутин — първи заместник-началник на Генщаба;

— генерал-лейтенант Г. К. Маландин — началник на Оперативното управление при Генщаба.

Да ги огледаме.

Генерал-лейтенант Ватутин е един от най-образованите и най-талантливи съветски пълководци. Завършил е военно училище, освен това — висша военна школа, Военната академия „Фрунзе“, после оперативния факултет при същата академия и Военната академия при Генералния щаб — две военни школи и три академии. Изявил се е като изтъкнат стратег, отличил се е както на щабни, така и на командни длъжности.

На длъжността първи заместник-началник на Генералния щаб на Червената армия генерал-лейтенант Ватутин е бил назначен в началото на 1941 година. Към този момент той още не е бил навършил 40 години.

По време на войната не е понасял поражения. През есента на 1941 година, командвайки оперативна група, нанася контраудар на корпуса на Манщайн, с което спасява Ленинград от завземане. (А славата на спасител на Питер после Жуков приписва на себе си.)

При Сталинградската стратегическа настъпателна операция Ватутин командва Югозападния фронт, заедно с Рокосовски затваря обръча на обкръжението.

В Курската битка Ватутин командва 1-и Воронежки фронт, който поема един от двата удара на германските танкови тарани. И устоява. И преминава в решително контранастъпление.

По-нататък Ватутин успешно командва 1-и Украински фронт при форсирането на Днепър и освобождаването на Киев. Този фронт действа по главното направление на войната: Сталинград — Берлин. На този фронт е било отредено да щурмува Берлин. Но вече без Ватутин.

През февруари 1944 година армейски генерал Ватутин е тежко ранен. Вместо него фронта оглавява Жуков, а Ватутин умира в болница. Не подлежи на съмнение, че още през 1944 година Ватутин е щял да бъде маршал, Герой на Съветския съюз, кавалер на ордена „Победа“. Той е един от тримата Сталинови витязи: Рокосовски, Ватутин, Черняховски. И никой никога не е упреквал Ватутин в неразбиране на същината на войната, в сляпо преклонение пред остарели схеми и стереотипи.

Да обърнем поглед към началника на Оперативното управление генерал-лейтенант Маландин.

Оперативното управление е нещо като монтажен цех. Работи огромен завод, а готовата продукция излиза само от един цех. Именно така целият щаб, в случая — Генералният, работи за интересите само на едно свое поделение — Оперативното управление. Готовата продукция — плановете на войната — излиза само оттук. Има други управления в Генералния щаб: разузнавателно, организационно, мобилизационно, топографско, за комплектуване на войските и прочее. Но те не определят характера на настъпващата война и не планират войната.

Цялото планиране на войната е в ръцете на ръководната тройка: Жуков, Ватутин, Маландин. Цялото планиране на войната е минавало само през тях. Те са били главният филтър. Без тяхно разрешение нито един документ, свързан с плановете за предстоящата война, не е можел да излезе извън стените на Генералния щаб.

И тримата пристъпват към изпълнение на задълженията си на 1 февруари 1941 година. Интересно е да се види какви са били те месец преди това.

Към 1 януари 1941 година Жуков е командваш войските на Киевския специален военен окръг (КОВО).

Ватутин — началник-щаб на Киевския специален военен окръг.

Маландин — заместник началник-щаб на Киевския специален военен окръг.

Сталин правилно е смятал, че в случай на смяна на курса не е достатъчно да се смени само главният ръководител на някое ведомство. Трябва да се смени и целият му екип. При назначаване на нова длъжност Сталин обикновено е давал възможност на новия ръководител възможността да си подбере помощниците. Именно така е постъпил той на 13 януари 1941 година: назначил е. Жуков за началник на Генералния щаб и му е дал правото да формира екип. Освен другите Жуков е довел със себе си от Киев най-близките си помощници Ватутин и Маландин, а те на свой ред — свои хора.

Жуков издърпва от Киев в Москва и много други генерали. Създава се впечатлението, че целият ръководен състав на щаба на КОВО се е прехвърлил в Генералния щаб. Например началникът на Мобилизационния отдел при щаба на КОВО генерал-майор Н. Л. Никитин заема поста началник на Мобилизационното управление при Генщаба. Началник-отделът по укрепените райони при щаба на КОВО генерал-майор С. И. Ширяев е назначен за началник-отдел по укрепените райони при Генщаба. Този списък е дълъг.

И ако ръководният състав на Генералния щаб се е оказал комплектуван от хора, които, както заявява Жуков, не са разбирали характера на съвременната война, ние трябва да търсим отговорност не от някакви неведоми глупаци, а от Маршала на Победата: ти сам си си избирал тия умници и си комплектувал с тях висшето ръководство на Генералния щаб.

Жуков е назначавал свои хора не само в Генералния щаб, но и в други ключови структури на Наркомата по отбраната. Например в навечерието на войната по препоръка на Жуков началникът на артилерията на Киевския специален военен окръг артилерийски генерал-лейтенант Н. Д. Яковлев става началник на Главното артилерийско управление на Наркомата по отбраната. И ако той е канонизирал опита от Първата световна война то само благодарение на Жуков се е възнесъл на толкова висок пост в съветската артилерия.

Шегата настрана: никой не е забелязал Николай Фьодорович Ватутин, Герман Капитонович Маландин или Николай Дмитриевич Яковлев да са копирали сляпо опита от Първата световна война, нито ги е уличил в това. Декларациите на Жуков, че някой в Червената армия се е вкопчвал в опита от Първата световна война, са гнусна клевета. Нито един защитник на Жуковата гениалност още не е успял да обвини нито един генерал от Червената армия, че в теорията или в практиката е следвал този опит.