Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разгром, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,5 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Разгромът
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 16/32/108
Печатни коли: 29,25
ISBN: 978-954-9772-68-5
История
- — Добавяне
Глава 30
Портрет на един академик
Сложното е там, че у нас извънредно бавно върви процесът на разсекретяването. Не може да се каже, че не върви — той върви, но толкова бавно и толкова се протака, та ми се струва, че се е превърнал в сериозен държавен проблем, който изисква най-бързо държавно решение. Това, между другото, дори подронва доверието към нашата изследователска работа.
1
Официалните кремълски историци нямат авторитет. Не са направили никакви открития през последните 70 години. Никой не оспорва техните мнения. Но никой и не ги подкрепя. Около техните трудове не възникват спорове. Никой не ги цитира. Защото никой не е чел трудовете им. Никой не ги смята за експерти. Тяхното мнение не вълнува и не интересува никого.
И това започва да безпокои сериозните историци. Но тяхната участ е тежка. Основното им задължение е да скрият престъпленията на режима. От друга страна, и на тях им се иска да застанат пред тълпата не само в образа на пазачи с берданки пред склад за вторични суровини, а да грейнат пред съвременниците си в лъчите на научната слава. И те плахо мънкат, че е време да се отворят архивите. Мънкат тихо и гальовно, та да не би властта случайно да ги чуе и да се обиди.
Архивите трябва спешно да се отворят, защото докато не познава своята собствена история, народът стремително и необратимо се превръща в стадо маймунки.
А сериозните историци имат друг аргумент: архивите трябва да се отварят, по-точно да се открехват, инак на тях, сериозните, никой не им вярва.
Но на кремълските Чубаряновци и без това никой никога няма да повярва. Защото всеки нормален човек разбира: тези хора не са способни да правят самостоятелни изследвания. Те изцяло зависят от властта. Властта ще им даде поредната порция папки и сериозните ще се задоволяват именно с тази прашна камара. Макар че на всеки е ясно: властта ще ги допусне само до документи, чието отваряне не вреди на управляващия режим, не хвърля сянка върху предшестващите поколения владетели.
С една дума: официалните историци действат в рамките, определени от действащата в момента власт. Една нова власт ще очертае друг кръг, ще постави други бариери и Чубаряновците покорно ще танцуват само в този кръг. Не им е в характера да прескачат бариери.
А истинският историк е разузнавач на миналото. Както е редно за един разузнавач, историкът трябва ясно да определи за себе си: никой няма да разкрива сейфовете пред него. Неговата работа е или сам да се вмъкне в тези сейфове, или да изчисли онова, което се съдържа в тях.
Честният човек е длъжен да каже на властта: заключете си престъпните тайни с вашите огромни катанци, на истинския изследовател му стига и една кост, за да възстанови по нея скелета на динозавъра. Ще мина и без вашите хранилища. В недостъпните архиви има думи. А аз виждам вашите дела, деяния, злодеяния. И резултатите от тези злодеяния. Информация за размисъл има достатъчно. Ще се задоволя с нея.