Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

Глава 30
Портрет на един академик

Сложното е там, че у нас извънредно бавно върви процесът на разсекретяването. Не може да се каже, че не върви — той върви, но толкова бавно и толкова се протака, та ми се струва, че се е превърнал в сериозен държавен проблем, който изисква най-бързо държавно решение. Това, между другото, дори подронва доверието към нашата изследователска работа.

А. О. Чубарян, академик от Руската академия на науките, директор на Института по всеобща история при РАН

„Красная Звезда“, 24–30 септември 2008

1

Официалните кремълски историци нямат авторитет. Не са направили никакви открития през последните 70 години. Никой не оспорва техните мнения. Но никой и не ги подкрепя. Около техните трудове не възникват спорове. Никой не ги цитира. Защото никой не е чел трудовете им. Никой не ги смята за експерти. Тяхното мнение не вълнува и не интересува никого.

И това започва да безпокои сериозните историци. Но тяхната участ е тежка. Основното им задължение е да скрият престъпленията на режима. От друга страна, и на тях им се иска да застанат пред тълпата не само в образа на пазачи с берданки пред склад за вторични суровини, а да грейнат пред съвременниците си в лъчите на научната слава. И те плахо мънкат, че е време да се отворят архивите. Мънкат тихо и гальовно, та да не би властта случайно да ги чуе и да се обиди.

Архивите трябва спешно да се отворят, защото докато не познава своята собствена история, народът стремително и необратимо се превръща в стадо маймунки.

А сериозните историци имат друг аргумент: архивите трябва да се отварят, по-точно да се открехват, инак на тях, сериозните, никой не им вярва.

Но на кремълските Чубаряновци и без това никой никога няма да повярва. Защото всеки нормален човек разбира: тези хора не са способни да правят самостоятелни изследвания. Те изцяло зависят от властта. Властта ще им даде поредната порция папки и сериозните ще се задоволяват именно с тази прашна камара. Макар че на всеки е ясно: властта ще ги допусне само до документи, чието отваряне не вреди на управляващия режим, не хвърля сянка върху предшестващите поколения владетели.

С една дума: официалните историци действат в рамките, определени от действащата в момента власт. Една нова власт ще очертае друг кръг, ще постави други бариери и Чубаряновците покорно ще танцуват само в този кръг. Не им е в характера да прескачат бариери.

А истинският историк е разузнавач на миналото. Както е редно за един разузнавач, историкът трябва ясно да определи за себе си: никой няма да разкрива сейфовете пред него. Неговата работа е или сам да се вмъкне в тези сейфове, или да изчисли онова, което се съдържа в тях.

Честният човек е длъжен да каже на властта: заключете си престъпните тайни с вашите огромни катанци, на истинския изследовател му стига и една кост, за да възстанови по нея скелета на динозавъра. Ще мина и без вашите хранилища. В недостъпните архиви има думи. А аз виждам вашите дела, деяния, злодеяния. И резултатите от тези злодеяния. Информация за размисъл има достатъчно. Ще се задоволя с нея.