Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

6

А сега по-близо до нашите си овце, тоест до нашите групи от експерти.

Някакъв човек, криещ името си под псевдонима Виктор Суворов, издаде научен труд. Скри името си, но обяви състава на групата от експерти, които го насочвали по пътя на истината. В състава на групата са армейски генерал М. А. Гареев, генерал-полковник Ю. Горкова, генерал-майор Ю. Солнишкова, академик В. Анфилов, Г. Барановски и други отговорни другари.

На с. 105 те са публикували данни за огромното числено превъзходство на германската авиация над съветските ВВС. Оказва се, че бойните самолети на Луфтвафе на съветско-германския фронт към 22 юни 1941 година са били 4950, а в Червената армия — само 1540. Вярно, към съветското число е добавено в скоби: „нов обр.“.

Хайде обяснете ми защо броят всички Хитлерови самолети, а от Сталиновите — само „нов. обр.“? Откъде е тази любов на разните Гарееви и Барановски към Хитлер?

Известно ли е на групите свръхмъдри експерти, че и не всички Хитлерови самолети са били „нов обр.“? Известно ли им е, че е съществувал германски бомбардировач Hs-123? Известно ли им е, че максималната скорост на този самолет е била 345 км/час, а бомбеният му товар — 200 кг? Известно ли им е, че по бордовете на фюзелажа на това чудо на техниката са висели кавалерийски стремена?

И откъде се взе това число 4950? И кой е обявил, че в Червената армия е имало само 1540 самолета нов образец, след като само МиГ-3 са били 1363? Ами броихте ли ДБ-Зф, граждани? Те, ако не греша, са били 972. А забравихте ли Ер-2 и Ар-2? Добавете към тях ЛаГГ-3 и Як-1, Су-2, Ил-2, Пе-2 и ТБ-7.

Но още по-интересно е положението с танковете. На същата страница групите наши експерти са заявили, че на 22 юни 1941 година Хитлер е имал на съветско-германския фронт 3712 танка, а Сталин — 1800. И това последното число е без никакъв коментар, без уточнения и добавки от типа „нов обр.“. Не, просто е заявено, че в Червената армия е имало 1800 танка. И това се прави през XXI век! И това са нашите светила! И същите хора, изобличавайки мен, заявяваха, че само танковете Т-26 в Червената армия към 22 юни са били с 3000 повече от танковете БТ.

На с. 177 от този шедьовър групата най-добри руски експерти е заявила, че „ние имахме няколко плаващи танка, и то само образци, докато германците имаха значително повече“.

Аз разобличих този ужас преди много години в книгата „Самоубийството“. Но групите от експерти начело с началника на Академията по военни науки продължават да повтарят тези измислици. Ами отворете кой да е справочник! Към 22 юни в Червената армия е имало 2331 плаващи танка Т-37А, 1129 плаващи танка Т-38 и 277 плаващи танка Т-40.

3700 опитни образци?

Аз веднъж вече опозорих армейски генерал Гареев, като разказах за „38-тонните“ танкове. Малко му е било. Емнал се е да говори за германски плаващи танкове.

Та ето какво: гражданино генерал, в Германия не е имало никакви плаващи танкове. Към някои са прикачвали понтони. Но от това изобщо не следва, че танковете са били плаващи. Аз мога да прикача понтони на локомотив и да се обявя за създател на плаващ локомотив. Мога да сложа брадва в леген и да демонстрирам първата в света плаваща брадва. Или ютия.

Цялата книга е препълнена все с такива безумни откровения. Господата Гарееви, Горкови, Барановски е трябвало да протестират и да поискат имената им да бъдат заличени от това позорно творение. Но не те са възразили, затова срамът на колективната глупост е и за всеки от тях персонално.

* * *

Но да се върнем към нашите дивизии.

Всеобщата фанатична вяра в мъдростта на групите от експерти, т.е. в мъдростта на тълпата, е проникнала под всички врати, през всички цепнатини на съветската държавна машина.

Изглежда, военната наука въобще и военната история в частност са били заразени от инфекцията на колективното творчество повече от всички останали науки.

Резултатът е налице. Съгласен съм, не всеки полковник от Академия „Фрунзе“ е обучен да брои до 170. Но за 60 години могъщите групи сериозни военни историци са могли да преброят до две и да схванат, че бригадите са били не две, а повече…

Могли ли са? Не. Не са могли. Сега това е установено експериментално. Три поколения експерти, работейки на групи, така и не си направиха труда да преброят до две.

Защото са тълпа.

А тълпата не е способна на съзидание.

Само на разрушение.