Виктор Суворов
Разгромът (31)

2

В Генералния щаб има хиляди хора. И точно толкова мнения и начини на разсъждение. Дори повече. Защото един човек може да има различни мнения по един въпрос. Тези мнения се обсъждат, уточняват, изкристализират в някакви идеи, планове и замисли. Началникът на Генералния щаб изслушва съветите и мненията на своите подчинени — началници на управления, направления и отдели. Едни съвети и мнения отрича и отхвърля, други приема частично или изцяло.

Но началникът на Генералния щаб не може и не бива да се разграничава от мнението на Генералния щаб. Той няма право да казва: ония там идиотчета в Генщаба нищо не разбираха.

Не може Генщабът да смята едно, а началникът на Генщаба — друго. Ако такова нещо се е случило, началникът на Генералния щаб трябва или да се съгласи и да признае превъзходството на колективната мъдрост на Мозъка на армията, или е длъжен да му наложи своята воля, да разобличи носителите на погрешните мнения и тенденции, да ги разгроми теоретично и да ги изхвърли от високите кабинети, за да не пречат на работата.

Или ръководиш колектива, насочваш неговата работа и изцяло отговаряш за резултатите, или напускаш тази работа, не заемаш чуждо място.

Хайде мислено да смалим ситуацията хиляда пъти. Например: младо лейтенантче подготвя своето взводче за бой. Тук може да има две ситуации:

— той е оценил обстановката, взел е решение и е издал заповед, така че взводът воюва в съответствие с тази заповед;

— или печени във войната сержанти са подсказали на момчето с жълто на устата, че не може да се воюва така, както са го учили в училище — ще погуби взвода, няма да изпълни задачата, чака го трибунал… ако се върне жив от битката.

Лейтенантът може да избира:

— или си знае своето;

— или, като помисли малко, се съгласява със своите по-опитни подчинени.

Той не дава ръководството в ръцете им. В никакъв случай. Той просто изслушва мнението им, оценява го, съгласява се с него, а командва повереното му поделение от свое име. И в това няма нищо лошо. Защото именно така трябва да се действа: не изказвай своето мнение преди да си изслушал подчинените си. А след като ги изслушаш, претеглиш и оцениш мъдростта на подчинените си, обяви: с вас мислим еднакво — именно това исках да предложа и аз.

Ала не може да има положение, при което глупавият взвод да воюва по свои планове, а мъдрият лейтенант — по свои. А след разгрома на всичко отгоре и да се подиграе на своите сержанти: ама че глупаци.

А именно така описва ситуацията началникът на Генералния щаб Г. К. Жуков: някакви идиоти, които е ръководел, не разбирали същината на войната и съставили погрешни планове…

Тъпият Генщаб без кормило и платна е творял идиотски планове, а свръхмъдрият началник на Генщаба си е живеел отделно, че и се е подсмивал, не е одобрявал тяхното глупаво суетене и не се е намесвал в него.

Сега да минем на друго ниво. Нека си представим, че главният конструктор на бомбардировачите, например Андрей Николаевич Туполев, след катастрофа обяви: абе аз всичко разбирах, но в моето конструкторско бюро се навъдиха някакви типове с неустановени имена, те и бъкел не разбират нито от аеродинамика, нито от двигатели, нито от системи за управление, затова са ги свършили тия — това е причината.

Въпрос: а ти къде гледаше?

Ясно е, че Андрей Николаевич Туполев никога не се е принизявал до такова нещо, не е стигал до такава глупост. Самолетът е негов и той отговаря лично за всички падания и излитания. Славата и позорът, великите почести и страшните хули са за него.

А при Жуков — моля: някой си там в Генералния щаб бил съставил лоши планове.