Виктор Суворов
Разгромът (25)

3

Във второто издание на „Размислите“ е изчезнала ключовата фраза: „Приемаше се за нормално от самото начало в операцията да се включат главните сили на противостоящите си противници с всички произтичащи от това стратегически и оперативни особености“. Смисълът е сменен с противоположния. Оказва се, че бъдещите стратези са изучавали съвсем различни сценарии: „Когато посещавах Академията при Генералния щаб, която беше на мое подчинение, аз за пореден път можех да се убедя, че в навечерието на войната във военните катедри, в литературата, в учебните планове и разработките на слушателите се поднася съвременна военна теория, в значителна степен вземаща предвид опита от започналата Втора световна война. Подчертаваше се непримиримостта, ожесточеността на въоръжената борба, възможността тя да бъде продължителна и необходимостта от мобилизиране на усилията на целия народ“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1975. Том 1, с. 230. В новото изречение курсивът е мой. — В. С.).

От този текст е отпаднала мисълта, че войните в днешната епоха не се обявяват, че агресорът се стреми да има на своя страна всички преимущества на внезапното нападение и че от самото начало в операцията ще се включат главните сили. Вместо това се оказва, че на слушателите на академиите е била внушавана мисълта за възможността войната да бъде продължителна.

Това е лъжа. Всеки читател сам може да намери опровержение в кое да е издание на мемоарите на Жуков. И то много опровержения. Самият Жуков неведнъж разказва, че не се е очаквало войната да продължи дълго. В края на декември 1940 година Сталин свиква съвещание на висшия команден състав на Червената армия. Някои материали на съвещанието бяха разсекретени. Половин век по-късно. Някои ще бъдат разсекретени след още половин век. А част от тях няма да бъде разсекретена никога, защото е била унищожена още през октомври 1941 година.

Но и това, което е разсекретено, е напълно достатъчно за ясното разбиране на настроенията, царили във висшите ешелони на командния състав на Червената армия.

Генерал-полковникът от танковите войски Д. Г. Павлов например е смятал, че за разгрома на Германия ще бъдат достатъчни 15–17 дни. Никой, включително Жуков, не е спорил с Павлов. Тогава за какво размотаване става дума, щом след две седмици и половина стремителни танкови настъпления се е очаквало да излезем в долината на Рейн?

Между другото, другарят Сталин не само е бил напълно съгласен с това, но и всецяло е подкрепял подобно мнение. Един месец след съвещанието Павлов е получил пета звезда в петлицата. По онова време в Червената армия е имало петима маршали на Съветския съюз и трима армейски генерали. Като е удостоил Апанасенко и Павлов със званието армейски генерал, Сталин ги е изравнил в ранг с Жуков и ги е вкарал в десетката висши военни ръководители на Червената армия. Това е можело да стане само в случай че Сталин напълно е споделял и одобрявал настроението на Павлов за решителен и бърз разгром на Германия в една бързотечна съкрушителна война.

И всички са смятали така: „Май всички бяхме единодушни само за едно: ако избухне война, тя ще бъде кратка и ще завърши с пълен разгром на врага. Просто така бяхме възпитани“ (Армейски генерал М. И. Казаков. „Над картой былых сражений“. М., Воениздат, 1971, с. 6).

Генерал-лейтенантът от авиацията Л. В. Жолудев говори за „естествената за всеки съветски воин и патриот увереност в бързата и решителна победа над врага“. Заедно с милионите съветски войници и офицери, които в средата на юни 1941 година тайно са били превозвани за войната, Жолудев чува за нейното начало в един вагон: „Трябва да побързаме, за да успеем да вземем участие поне в заключителните сражения по разгрома на врага“ („Стальная эскадрилья“. М., Воениздат, 1972, с. 45).

Такива свидетелства всеки може да намери колкото иска. Но никъде никой не би могъл да намери следи от подготовка за продължителна война. Нито вестниците, нито радиото, нито самият Сталин нито в открити речи, нито на съвършено секретни съвещания не са говорели за продължителна война. Това го е измислил Жуков след войната. Или хората, които са писали книгата от негово име.