Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

3

През ноември 1939 година против съществуването на танковите корпуси освен началника на Автобронетанковото управление комкор Павлов решително се произнесли:

— заместник-наркомът по отбраната, началникът на Генералния щаб на РККА командарм 1-и ранг Б. М. Шапошников, той бил планирал „освободителния поход“ в Полша и бил видял резултатите;

— командармът 1-и ранг С. К. Тимошенко, командващ Украинския фронт, на чието подчинение е бил 25-и танков корпус;

— командармът 2-и ранг М. П. Ковальов, командващ Белоруския фронт, на чието подчинение е бил 15-и танков корпус;

— заместник-наркомът по отбраната, командармът 1-и ранг Г. И. Кулик, който е координирал действията на двата фронта.

Не е чудно, че против съществуването на танковите корпуси са се изказали и самите командири на тези корпуси — командирът на дивизия М. П. Петров и полковник И. О. Яркин. Именно те най-добре разбирали: започне ли истинска война, корпусите ще загинат без полза, без да причинят никаква вреда на противника, а виновни ще бъдат намерени бързо. И първи в черния списък ще попаднат именно те, командирите на корпусите. И с право. Ако така организиран корпус е невъзможно да се използва при война, неизбежно ще възникне въпросът: защо тогава вие, подсъдими Яркин, и вие, подсъдими Петров, мълчахте по-рано?

Е, не са премълчали, а са казали всичко, което им е наболяло, и така са се предпазили от бъдещи въпроси на педантичен прокурор.

Корпусите са били разформировани. Но нищо страшно не се е случило. Нека сравним предишното с новото положение.

Преди реорганизирането в състава на всяка съветска кавалерийска дивизия е имало по един танков полк. Тук няма никакви промени.

Във всяка стрелкова дивизия е имало по един танков батальон. Тук всичко си е останало така.

В Червената армия е имало 4 отделни тежки танкови бригади. И тук нищо не се е променило.

Освен това в Червената армия е имало 32 танкови бригади с танкове БТ и Т-26: 8 бригади в състава на четири танкови корпуса и 24 отделни. След реорганизацията в Червената армия са останали също толкова танкови бригади с Т-26 и БТ — 32. Само че всички те са станали отделни.

Какво тогава се е променило? Били са ликвидирани управленията на четирите танкови корпуса. Павлов е премахнал ненужното управленско звено, което е пречело, което и без това е било неспособно да управлява.

Между другото, щабовете и органите на управление на танковите корпуси не са изчезнали безследно. През август 1939 година Сталин е започнал тайна мобилизация на Червената армия. Освен всичко друго броят на стрелковите корпуси за по-малко от две години се е увеличил от 25 на 62. А броят на армиите — от 2 на 28. Щабните офицери и командирите от висшето звено (както впрочем и от всички останали звена) са били крайно необходими. Управленията на четирите разформировани корпуса веднага са били насочени за формиране на управленията на новите общовойскови армии.