Виктор Суворов
Разгромът (19)

4

Както вече изяснихме, преди появяването на танкове (в достойни за споменаване количества) само два рода войски са можели да водят самостоятелни бойни действия по земята — кавалерията и пехотата.

Пехотата е универсална, но повече клони към слабоподвижните форми на войната.

А кавалерията е маневри и движение.

Всички останали родове войски, като се почне от артилерията, са много важни, но те не са способни да водят война самостоятелно.

Сега ние не говорим за войната по море и по въздух. Ако слезем на грешната земя, Първата световна война е война на пехотата. Не ще и дума, с масовото участие на артилерия, сапьори, свързочници, химици и пр.

В тази война кавалерията си е губела времето в тиловете и не е оказвала никакво решаващо влияние върху хода и изхода на войната.

А в къде-къде по-жестоката, разрушителна и кървава Гражданска война в Русия решаваща сила е била кавалерията. Тя естествено и неизбежно е набирала тежест. Кавалерията в най-голяма степен е съответствала на една маневрена война. Кавалерийските съединения и обединения са растели и са се разширявали. Малките кавалерийски отряди са се сливали в ескадрони, а те — в кавалерийски полкове, бригади, дивизии, кавалерийски корпуси.

Венец на маневрената война става създаването на съответния инструмент — конните армии. Да забравим онази картина, която ни рисуваше червената пропаганда: Будьони препуска и размахва сабичката си… Да обърнем внимание на друго: само движението носи победа. Казал го е Сун Дзъ, а Гудериан след две хиляди години го е повторил.

Ето ви движение — конната армия! Това е подвижна стратегическа маса, способна да се появява внезапно там, където не я очакват, способна стремително да се придвижва на стотици километри. Нека си спомним прегрупирането на 1-а конна армия от района на Майкоп в района на Уман. Та това са 1200 километра. Това е стратегически размах.

И бойните действия на конните армии не представляват само клане със саби, а дълбока стремителна маневра, когато масата войски въздейства на противника не с огън, а със своето движение.

Всяка конна армия е притежавала огромна за онези времена огнева мощ. Тя е била наситена и дори пренаситена с картечници. Освен това конните армии са разполагали с артилерия, бронемашини, бронирани влакове, собствена авиация и дори с танкове.

Бойният състав на конните армии не е бил постоянен. Тези армии неизменно са били в бой. Техният състав ту се е увеличавал, ту е намалявал. Обикновено в конната армия освен чисто кавалерийските части и съединения е имало до 50 оръдия, 30–40 бронирани коли, 10–15 самолета, от 3 до 7 бронирани влака, 200–400 картечници, които са били закрепвани не само на тачанки, но и на товарни и леки коли.

Конната армия е именно онзи инструмент, който съвсем неотдавна толкова е липсвал на Брусилов. Ако Брусилов през 1916 година е разполагал с 1-а или 2-а конна армия (или и с двете), почти смъртоносният удар по германо-австро-унгарската коалиция е можел да стане смъртоносен. И тогава историята е щяла да поеме по съвсем друг път…

Но цар Николай не се е погрижил да създаде масирани подвижни съединения, Брусилов е разбил портата, но през нея не е имало кой да влезе.

Със създаване на мощни подвижни съединения се е заел другарят Сталин. 1-а конна е негова рожба. Други хора са създавали тази армия, но без подкрепата във висшите ешелони на властта тази идея не би могла да оцелее. Сталин е оценил идеята и я е подкрепил.

Интересно е, че Тухачевски не е създал нищо подобно и не е подкрепил подобни идеи. Но ето че Тухачевски е видял, че мощните подвижни съединения играят главна роля в маневрената война, и е поискал: дайте ми 1-а конна! И аз искам да се смятам до известна степен за пълководец и да печеля победи!