Виктор Суворов
Разгромът (83)

2

Не ви ли се струва странно, гражданино полковник, че 60 години се предприемат опити да се напише история на войната, но кой знае защо, от това нищо не излиза? За написване история на войната режимът хвърляше орди експерти, но те нищо не успяха да направят. Интересно, защо ли?

Ами защото, гражданино полковник, вас са ви приучили да мислите хорово. И ето го резултата: за 60 години нито един слушател, нито един абсолвент, нито един преподавател в Общовойсковата академия (по баща „Фрунзе“) не е намерил време да преброи дивизиите и бригадите на Червената армия в крайграничните окръзи към момента на началото на войната.

Вие предполагате, че зад гърба си имам група експерти, но всеки, който може да брои до две, е можел да съобрази, че военната наука на СССР и съвременна Русия лъжат народните маси. За това изобщо не е нужно да имаш нито група експерти, нито изследователски институт, нито цяла академия.

Вие, гражданино полковник, вярвате в колективната мъдрост на експертите, а аз ви препоръчвам една книга, написана преди повече от сто години от великия Гюстав льо Бон. Книгата го е направила прочут по целия свят и за дълги векове. Книгата носи заглавие „Психология на тълпата“. В Русия тя е излязла през по-миналия век, през 1896 година, в издателството на Павленков. Сред почитателите на великия Гюстав е била цяла кохорта изтъкнати практици на управляването на тълпата, от Ленин до Мусолини и Хитлер. Естествено, другарят Сталин е знаел тази книга почти наизуст и майсторски е използвал нейните препоръки.

Гюстав льо Бон е обяснил с много примери, че интелектът на групата не е сума от интелектите на индивидите в нея. Обратното, човекът в групата оглупява и губи способността си да вижда, да чува, да разбира, да мисли самостоятелно: „Не е нужно тълпата да е многобройна… Още щом няколко индивиди се съберат заедно, те вече представляват тълпа, дори в случай че са забележителни учени… Способността за наблюдение и критика, съществуваща у всеки от тези учени поотделно, тутакси се губи в тълпата“.

Полковник О. Ф. Сувениров 100 години по-късно изрази централната мисъл на „Психология на тълпата“, само че вече във връзка не с някаква абстрактна група експерти, а конкретно с нашата родна военна наука, с Института по военна история при Министерството на отбраната: „Една от важните причини, пораждащи определената немощ на много военноисторически трудове на института, е почти тоталното увлечение на ръководството на института по подготовка на колективни трудове (…) При тяхната подготовка винаги се отрязва, отхвърля се всичко оригинално, истински творческо (…) Според разпространеното сред историците мнение редакциите на колективните трудове представляват братски могили за таланти. Това е своеобразна колхозно-совхозна система за наука, която убива всякакви стимули за лична заинтересованост и отговорност на учения“ („ВИЖ“, 1991, №11, с. 90).