Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

3

Генерал-майор Ю. Солнишков уверено подкрепи генерал-полковник Волкогонов: „Обръщайки се към Виктор Суворов, искам да отбележа: ние знаем много от нещата, които той пише“ („Независимая газета“, 31 декември 1993).

А малко преди това генерал Солнишков изригна цял трактат. Моля да ме извините за изобилието от цитати. Това е само мъничък откъс от голямата статия, заела цели две вестникарски страници:

„Наркомът по отбраната маршал С. Тимошенко в заключителната си реч, когато поставяше задачите на всички родове войски, не каза нищо за необходимостта да се готвим за отблъскване на внезапно нападение от страна на противника. Но говори за неудържим устрем напред «с цел на всяка цена да изпълним поставените задачи» (…) Според условията на игрите първи нападаха «западните». Но варианти за отблъскване на това нападение не се разглеждаха. Защо на участниците не се предлагаше да действат в ситуация, която може да се създаде в началния период на войната? Изводът е един — Сталин не е искал това. Явно той не е смятал да подготвя армията и страната за внезапно нападение от страна на фашистите… В директивата на наркома по отбраната от 5 май 1941 година на ръководството на Киевския специален военен окръг се предлагаше «да бъдат готови по указание от Главното командване да нанесат стремителни удари за разгром на противника, за пренасяне на бойните действия на негова територия и завземане на изгодни рубежи» (…) Да, от изток на запад бяха предислоцирани четири армии, а от запаса бяха призовани около 800 хиляди души. Но те се готвеха за настъпление, а не за отбрана. Ето това е най-лошото. (…) Колкото до нашата подготовка за настъпление, това едва ли е нужно да се доказва…“ („Россия“, 23–29 юни 1993).

Гражданино генерал, това всеизвестни факти ли са, или вие нощем тайничко сте слушали Гьобелс? Или може би нахаканите момчета от британското посолство леко са ви завербували, платили са ви трийсет сребърника и сега, като се прикриват с вашето име, внушават подлите си помисли на недостатъчно съзнателните и осведомени граждани на Русия?

Но на генерала и това не му бе достатъчно. Той дори заяви, че „германо-фашисткото командване буквално през последните две седмици преди войната успя да изпревари нашите войски, завърши разгръщането и така създаде благоприятни условия, за да вземе стратегическата инициатива в началото на войната“ („Россия“, 23–29 юни 1993).

Великолепно! Възхитително!

Чета генералските съчинения с възторг. Усещам сродната душа. Разпознавам познатия подход, почерк и стил. Сякаш прелиствам собствените си книжки. Ние с гражданина генерал мислим огледално. Вие, генерале, трябваше да публикувате този трактат преди мен. Цена нямаше да има.

Но ето какъв въпрос мира не ми дава: ако Хитлер не беше изпреварил Сталин с две седмици, ако Червената армия беше успяла да завърши съсредоточаването и стратегическото си разгръщане преди германската армия, какво щеше да стане по-нататък?