Виктор Суворов
Разгромът (10)

2

Но защо този резултат?

Защо Първата световна война е имала толкова странно протичане, толкова печален финал и толкова ужасяващи последствия?

Тя се е оказала далеч не такава, каквато са си я представяли и планирали във високите кабинети. Стратезите от всички страни са сгрешили. Никой от тях не е желаел такава война, не се е готвел за такава война. Никой не е предполагал или предвиждал, че войната ще се излее в дългогодишна тъпа касапница. Всички са се подготвяли за друга война.

Противникът може да бъде разгромен или изтощен.

В съответствие с това съществува стратегия на разгрома и стратегия на изтощението, на омаломощаването. Това е като бой на ринг. Има два варианта.

Или прихващаш с лявата челюстта на врага — и врагът изтраква със зъби и отлита под въжетата в далечния ъгъл.

Или: двамата огромни потни смрадливи мъже се нахвърлят в изнемога един върху друг. Краката и на двамата се подкосяват. Ту единият удари другия в гърба с ръкавица. Ту другият му отговори. За повече нямат сили. Падне ли единият, и другият няма да устои, защото ще се лиши от опората.

Освен тези два варианта може да възникне огромно количество най-разнообразни съчетания и комбинации, но всички те са само вариации на тема изтощение или разгром.

Генералите обичат стратегията на разгрома. И не просто защото това е красиво. Работата е там, че войната не обича продължителността. Казал го е мъдрият китаец Сун Дзъ преди две хиляди години. Продължителната война изтощава армията и населението, разрушава икономиката, опразва хазната, води до морална деградация, до разрушаване на устоите на обществото. Ето защо е по-добре враговете да се побеждават решително и бързо. Без протакане.

От времената на френско-пруската война, т.е. от началото на 70-те години на XIX век, в щабовете на всички основни европейски страни са се подготвяли планове за разгром, но Първата световна война се е получила война на изтощението. Генералите са се подготвяли за решителни маневри, за победни маршове. Но след краткия период на маневрената война всички армии са попаднали в глуха позиционна задънена улица. Господар на полето е станала картечницата. Тя е изригвала толкова огън, че е можела да спре всякакви маси настъпваща пехота и кавалерия. Който не е успявал да се укрие от погубващия й огън, е загивал.

В името на справедливостта трябва да добавим, че на картечниците твърде успешно са помагали магазинните карабини. В своето развитие огнестрелното оръжие е прекрачило онази проклета граница, когато за зареждане е отивало повече време, отколкото за прицелване. Сега стрелецът е стрелял точно на стотици метри, при това за презареждане на карабината са отивали секунди. Това е давало възможност на отбраняващите се стрелци дори без картечници да унищожават и да спират превъзхождащите маси на настъпващите противници.

Освен това — скорострелните полеви оръдия, които с огъня си са разбивали или разпъждали всякакви незащитени струпвания на войски.

Спасението било само в земята. Без всякакви команди и указания всички армии изведнъж спрели. В разрез с генералските планове и замисли. В разрез с диспозициите и заповедите на мъдрите щабове.

Войниците от всички воюващи армии, без да чакат заповеди, започнали да се зариват в земята. От двете страни на фронтовете ставало едно и също. Процесът продължил. Съединили окопите с траншеи, а траншеите — с тунели. Пред траншеите опъвали бодлива тел. Зад първия ред траншеи изкопавали втори ред. След него — трети. После — и четвърти…

Да извадят противника от траншеите можели само гаубиците. И те свирепствали. Отговор на техния злобен лай било по-нататъшното развиване на системата на окопите и траншеите. Армиите се заравяли все по-дълбоко в земята, градели бруствери, укрепвали стръмнините на траншеите със съчки, прътове, дъски, правели водосборни кладенци, покривали участъци от траншеите с греди и ги засипвали отгоре с пръст, копаели нови окопи, плетели нови бодливи мрежи, подсилвали блиндажите и убежищата с втори ред греди, трети, седми, дванайсети…

В Първата световна война и германци, и руснаци, и французи, и австрийци са се включили с радостното предвкусване, че бързо ще разгромят своите противници. Ала Нейно величество Картечницата е охладила мераците на всички любители на бързи бляскави победи. Картечницата е спряла всички настъпващи, успокоила е всички. Краткият период на маневриране е станал безкрайно дълъг, четири години всички са останали на място. На Западния фронт нищо ново. На Източния — също.

Великолепните стратегически замисли не са се сбъдвали, сраженията са се разпадали на хиляди, десетки и стотици хиляди провлачени незначителни боеве на място. Стратегията се е изродила в безкрайни сблъсъци, в които са загивали милиони, но никой не е имал полза от тези сблъсъци. Грубо казано, войната се е превърнала във войнишки побоища. Талантливите стратези са се почувствали като борсови магнати на битак: техните знания, талант и опит не са намирали приложение тук. Тук са властвали други мащаби, други правила и закони.

Всичко това е довело до дългогодишно безнадеждно жестоко и безсмислено кръвопролитие: който издържи по-дълго.

Първата световна война се е водела от войниците и подофицерите в траншеите, а за генералите не се е намирала никаква работа. Ситуация, подобна на онази, в която пророк се качва на каца и призовава човечеството да обедини усилията си за постигане на велика цел… А наоколо снове равнодушна тълпа: всеки с грижите си. Така е било през Първата световна война: войниците са се пердашели и клали един друг, без да знаят, че някой някъде във висок кабинет рисува красиви стрелки на пробиви и завземания. Войната по същество се е водела без участието на генералите. Всички генералски сметки и планове начаса са затъвали в непроходимата кал на покритите с ями полета.