Виктор Суворов
Разгромът (86)

5

Ако искате, един по-пресен пример.

Икономиката на Съветския съюз, както е известно, беше напълно паразитна. Страната вадеше нефт и го продаваше в чужбина. Нашият износ се състоеше от нефт, газ и оръжие за третата световна война. С колосални маси от това оръжие се препълваха арсеналите на съветската армия и на армиите в подчинените братски страни. Освен това кремълските вождове пращаха оръжие в неограничени количества на всевъзможните Индонезии и Алжири, Сирии и Либии, Анголи, Куби и Египети. Всичко това — на цени с добра отстъпка. Всичко — на кредит, с ясното разбиране, че никой никога няма да се захване да връща многомилиардните дългове.

Пуснете си новини по кой да е руски, американски, британски, германски, френски канал и опитайте да намерите такива, в които да не се мерне автомат „Калашников“. Дори да успеете, вместо „Калашников“ вие ще видите ДШК, Т-54, ПКМ^[1] или РПГ-7^[2]. Без тях не минават никои новини. Ние дори се гордеем, че на гербовете на четири различни държави се кипри „Калашников“.

Изпълвайки и препълвайки света с оръжие, Съветският съюз превръщаше планетата в бойно поле и самият той лека-полека влизаше във война. Отначало в отдалечените провинции, а после повсеместно снабдяването на населението започна да се осъществява с купони. Като във военно време. И също така бавно, но неотвратимо в страната се настаняваше финансовата катастрофа. Другарят Горбачов напечата много банкноти по 50 рубли (по онова време — страшно много пари), с тях изплатиха заплатите на цялото население, а после той обяви тези хартийки за недействителни. Всеки нормален човек, като гледаше това, ясно разбираше: няма накъде повече. Това е краят.

Междувременно някой си Роналд Рейгън реши леко да разтърси Съветския съюз, да изпробва здравината му, да го постресне. Рейгън имаше възможност да повлияе на Саудитска Арабия. Повлия й. На 13 септември 1985 година Рейгън произнесе пет думи: ще увеличаваме производството на нефт. Това беше смъртната присъда на Съветския съюз.

Производството на нефт в горещите пустини на Арабия бе рязко увеличено. Но то бе увеличено и в САЩ. Цените по целия свят паднаха. Всички останали страни производителки на нефт понесоха щети от падането на цените. Щетите можеха да бъдат компенсирани само с увеличаване на производството. Всички се втурнаха да увеличават производството. И цените се сринаха.

За Русия не е страшно сриването на цените, обаче сега. В страната е организирано масово производство на матрьошки. Ако паднат цените на нефта, пак имаме продукт за износ. А Горбачов изобщо не се занимаваше с развиване на промишлеността. Петгодишният план не предвиждаше масово производство на матрьошки… Ето защо нерушимият Съветски съюз взе да скърца.

И ето че в самия край на 1990 бе публикуван и в началото на 1991 година се появи по витрините на американските и британските книжарници един образец на колективното творчество на група ерудити: капитален труд за перспективите за развитие на Съветския съюз. Този интелектуален подвиг бе извършен от група забележителни американски и британски експерти, чийто авторитет от двете страни на Атлантика е непоколебим.

За съдържанието му няма да говоря. Достатъчно е заглавието: „Soviet union“. St. Martins Press. New York. 1990.

Най-добрите експерти на Запада, скупчени на стадо, обсъждаха въпроса за перспективите на „перестройката“ и рисуваха картинки на разцвета на Съветския съюз към 2000 година.

Нужно ли беше да си експерт, за да разбираш: цените на нефта хвърчат надолу като шейничка по леден хълм, следователно вече няма да има никакъв Съветски съюз…

Трябва да кажа, че всеки от тези експерти поотделно е умен, разбиращ човек, интересен събеседник. Но е достатъчно сериозните специалисти да се скупчат в група, за да се променят тутакси. Всичките им знания и способности моментално изчезват.

Жалко, че народът на Америка (а и не само на Америка) е свикнал да вярва на групи от експерти. Дори е бил поръчан втори тираж… Но точно тогава Съветският съюз се разцепи.

И една от главните причини беше: кремълските вождове прекалено много разчитаха на колективната мъдрост на партията и на нейния ленински Централен комитет. И всеки началник, от самите низини до самия връх, се опираше на колективната мъдрост на групите от експерти. По-просто казано, вождовете се бяха отучили да мислят самостоятелно…