Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

4

Количеството на зенитните средства в корпусите на Тухачевски е било, меко казано, странно. Не по-малко странно е било и количеството на артилерията. За огнева поддръжка на 775 танка и бронирани коли — 60 оръдия. Не е много. На всеки 13 танка и бронирани коли — едно оръдие. И това е само на пръв поглед. Нека не забравяме, че 12 оръдия са зенитни. А полевата артилерия в целия корпус е 48 дула. При това половината от тези дула са в стрелково-картечната бригада. Втората половина полеви оръдия е разделена на двете танкови бригади. Във всяка бригада има 12 оръдия за поддръжка на 280 танка. Но и това е илюзия. Защото в танковите бригади е имало стрелково-картечни батальони, именно на тях на първо място трябва да се окаже поддръжка с огън. А не бива да забравяме и разузнавачите, трябва да се подсигурят и мотоциклетистите, и работата на сапьорите. С една дума, танковете в корпусите на Тухачевски са оставали без артилерийска поддръжка.

В корпусите на Тухачевски не е имало собствени средства за форсиране на водни прегради. Те не са разполагали и с много други неща. Но най-странно е количеството на автомобилите — 207.

Нека опитаме на мястото на командира на корпуса да разпределим тези автомобили. Кое е най-важното? Ами всичко е най-важно.

Преди всичко 60 коли трябва да се дадат на артилеристите и зенитчиците. Това ще бъдат влекачи за оръдията, гаубиците и зенитките. Защото в корпуса няма друга тяга. Още 36 коли — за платформи на зенитно-картечните установки.

Но артилерията не може да се движи напред, разполагайки само с влекачи. На артилеристите им трябват много коли, освен влекачите.

Ако дадем колите на артилеристите и зенитчиците, командирът на корпуса, неговият щаб, всички нижестоящи командири и щабове ще трябва да яхнат коне… а коне не са се полагали на корпуса.

Добре, да хвърлим корпуса в атака, а цялата артилерия и зенитните средства да оставим в тила. Оръдията, гаубиците, зенитно-картечните установки и без това са малко, но нека опитаме да минем изобщо без тях. Какво да се прави, щом колите са нужни за по-важна цел. Корпусът трябва да се управлява. Не може да се мине без коли.

На управлението и на щаба на корпуса трябва да се дадат няколко коли. Инак танковете ще заминат напред, а командирът и щабът ще останат на място. Освен това трябва да се дадат няколко коли на свързочните подразделения, които осигуряват работата на щаба. Инак командирът на корпуса и щабът ще тръгнат в атака заедно с танковете, но няма да могат да управляват такава маса бойна техника. Свързочните подразделения не са толкова малко. Нека пресметнем: те осигуряват контакта с висшестоящото командване, със съседите, с щабовете на бригадите, които влизат в състава на корпуса, с придадените части за подсилване, със собствените самолети и с онези, които действат за интересите на корпуса. Напред са изпратени разузнавателни групи, челни отряди, челни, странични и тилови походни застави, отряди за обезпечаване на движението. Всички трябва да се държат под контрол, с всички трябва да се поддържа връзка. А радиостанциите тогава са били тежки. В корпусите на Тухачевски са се използвали предимно два типа радиостанции: 71ТК — танкова, и 5АК, която се е монтирала в каросерията на камион.

Трябва да се даде известен брой коли на управленията и щабовете на трите бригади и на свързочните подразделения, които обезпечават предаването на съобщения от щабовете на бригадите до щаба на корпуса и до нижестоящите подразделения.

В корпуса има всичко един зенитноартилерийски, четири артилерийски дивизиона и 17 батальона. На всички са нужни коли за командирите, щабовете и свързочните подразделения. Освен това в корпуса има над сто роти и батареи. И ротата за регулиране на движението не може да бъде оставена без транспорт.

И така, ако дадем 207 коли на командирите, на щабовете, на подразделенията за управление, свръзка и регулиране на движението, тогава ще трябва да оставим на място сапьорите, ремонтниците, огнехвъргачите…

Нека не забравяме, че в корпуса имаме стрелково-картечна бригада, освен това във всяка танкова бригада — по един стрелково-картечен батальон. Тези подразделения и части са предназначени за затвърждаване на успеха на танкистите. Без стрелково-картечни подразделения и части танковете няма какво да правят в тила на врага. Сами танковете не могат да удържат завзетите обекти и рубежи. А стрелково-картечните подразделения са ценни само докато за лакомите картечници има патрони. С пехотата е лесно — качваш я на танковете. Или пехотата да тича подир танковете. Осем-десет маратона до пълно изтощение. Но къде да дяваме картечарите? И огромните запаси от патрони, без които картечните подразделения са безсмислени?

В корпуса има три сапьорски и един огнехвъргачен батальон. Сапьорите винаги носят какъв ли не багаж. Те трябва и да минират, и да разминират, и да поправят мостове, и да копаят кладенци, да разчистват срутвания, да разчистват пътя. А огнехвъргачите трябва да носят със себе си много възпламеняваща течност. Може да се вземат коли в стрелково-картечната бригада и да се дадат на сапьорите и огнехвъргачите, тогава без коли ще останат медиците и готвачите. Може да се измислят още много различни варианти за разпределяне на колите, но всички варианти ще бъдат смешни.

Ала най-смешното предстои.