Виктор Суворов
Разгромът (130)

6

Жуков е полагал клетва. Жуков се е клел да защитава Родината мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щади кръвта си и живота си. Ето ти бойно поле! Защитавай! Тръгни в атака сам! Срещу глупавия Павлов! Срещу Тимошенко! Ако трябва — срещу Сталин! Срещу всички! Не щади нито кръвта, нито живота си! Положи живота си на олтара на Отечеството! Докажи им, че правят грешка. Ако не се изправиш в защита на Родината сега, после заради глупавото разположение на укрепените райони ще бъде разбит фронтът, ще загине кадрова Червена армия, ще бъдат завзети гигантски запаси, мощности и територии, страната ще бъде разорена и изхвърлена от пътя на развитието й. И кой знае как ще свърши това накрая.

Ако Сталин, наркомът по отбраната маршал Тимошенко, ръководителите на страната и армията, наркомите, маршалите и генералите не са разбирали къде трябва да се изграждат укрепени райони, това може да им се прости. Не са разбирали!

А Жуков всичко е разбирал, но е мълчал. Само веднъж е продумал на съседа си Павлов: не строиш където трябва! А самият той упорито е продължавал да строи не където трябва: че какво съм аз? Войскар. Бурмичка. Наредиха ми и аз изпълнявам. И ще строя където ми наредят. Ако ще и на полюса. Ако ще и на дъното на Азовско море.

Отдавна хората са забелязали, че да се правиш на глупак е полезно и благотворно, а да се правиш на умен — опасно и глупаво.

Жуков цял живот се е правел на умен, пъчил се е като стратег, пълководец и мъдрец. И се е хванал в клопка. Щом никой не е схванал опасността, а той я е виждал ясно, щом всичко е разбирал, но не е бил тревога, значи е изменил на клетвата си, значи милионите убити и разрухата в страната лежат на неговата съвест. Значи той е негодник, изменник, предател и страхливец.

Стратегът пристига в Киев и след две седмици получава директива: строй укрепени райони, но такива, които в една отбранителна война изобщо не са нужни, а недей да строиш такива, които са нужни. И Великият пълководец с усещането за надвиснала трагедия само козирува и се втурва да строи там, където са му наредили. Без да тревожи с ненужни приказки нито бойния си другар Тимошенко, нито другаря Сталин.

И едва през януари 1941 година смъмря съседа си от ЗапОВО: ти защо се занимаваш с глупости, Павлов, лошо момче такова? Натикал си укрепените райони чак при пограничните стълбове!