Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

7

Обясняват ни, че Жуков се страхувал да не би да провокира германците, затова огневите съоръжения на укрепените райони не били заети от гарнизони.

Възхитително обяснение.

Като е настанил маси самолети на крайграничните летища, Жуков не се е страхувал, че ще провокира Хитлер. Не се е страхувал, че ще го провокира и като е съсредоточил край границите несметни пълчища танкове, артилерия, кавалерия, пехота. Като е струпал всичко това пред предния край на укрепените райони, той не се е страхувал, че ще провокира Хитлер, обаче да заеме огневите съоръжения зад всичките тези групировки не е посмял.

И аз, и други изследователи са цитирали маса свидетелства, говорещи, че до средата на юни 1941 година много, дори незавършени огневи съоръжения са били заети с войски. До 13 юни Жуков не се е страхувал, че ще провокира Хитлер, а после изведнъж се е уплашил и е наредил гарнизоните да се изведат от укрепленията.

Да, но ето какво: ако войските са били изградили непристъпна полева отбрана с десетина реда траншеи, непроходими минни полета и паяжина от бодлива тел, и то с мощни ДОТ-ове, заети от войски, Хитлер е щял сериозно да си помисли дали да напада.

А ДОТ-ове без войски и войски без укрепления — именно това е провокация, именно това е покана към агресора за нападение.

След 22 юни е трябвало спешно да се търсят виновни. Търсили са ги и много бързо са ги намирали: „Днес по присъда на Военния трибунал бе разстрелян бившият комендант на Новоград-Волинския укрепен район. За страхливост“ (Уманский, Р. Г. „На боевых рубежах“, с. 53).

Новоград-Волинският УР при КОВО, както и всички останали на старата граница, през 1939 година е бил изоставен. В него не е имало нито полеви войски, нито части на УР, нито управление, нито комендант. Комендантът е назначен след германското нападение.

По-рано ние вече срещнахме разказа на генерал-лейтенант Владимирски именно за Новоград-Волинския УР, в който след началото на войната започнали да се отравят засипаните с пръст ДОТ-ове. Това означава, че към момента на появяването на германците около огневите съоръжения са лежали купчини прясна пръст, сочещи на германските артилеристи къде именно трябва да стрелят. Но едно ДОС трябва не само да се отрови и замаскира, то трябва да се въоръжи. Без оръдия и картечници ефективността на дълговременните огневи съоръжения рязко намалява. ДОС-овете трябва да се снабдят с боеприпаси и продоволствие за много дни боеве. Трябва да се възстановят системите за свръзка. Защото могъщите стени заглушават всички шумове. Гарнизонът може просто да пропусне нещо важно. Около всяко ДОС трябва да се изкопаят окопи и траншеи, за да се защити то от направленията, които не се виждат и не се прострелват от неговите амбразури. Трябва да се направят още много неща, за да могат бетонните монолити да служат пълноценно с потенциала, заложен в тях.

И най-важното — отбранителните съоръжения трябва да бъдат заети от постоянни гарнизони, които са обучени на доста специфичната тактика за водене на бой в укрепен район.

Гарнизони не е имало достатъчно. Укрепените райони са били запълнени на бърза ръка с обикновена измъчена от отстъплението пехота, която не е успяла да свикне с обстановката и да организира отбрана. Челният възел на съпротива на Новоград-Волинския УР не е устоял и един ден.

Кой е виновен? Ясно — току-що назначеният комендант. Липсвала му храброст. За което именно е разстрелян.

Но за нищо не е виновен Стратегът, който 7 месеца е командвал войските на КОВО, но не се е погрижил да се направи поне нещичко за подготовката за отблъскване на нападение.

* * *

На нас всеки ден и всеки час ни подхвърлят идеята, че орденоносните съчинители се занимавали с промиване на мозъците на милиони читатели.

Няма такова нещо, граждани. Да не се поддаваме на илюзии. Няма промиване! С нарастващо упорство тече обратен процес, който, ако не използваме ненормативна лексика, можем меко да наречем замърсяване на мозъци. Или, както се е изразил Марк Солонин, тече процес на мозъкообладаване.

Всички обяснения за печалната участ на укрепените райони в мемоарите на Жуков са изящен пример за това.