Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разгром, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Разгромът

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 16/32/108

Печатни коли: 29,25

ISBN: 978-954-9772-68-5

История

  1. — Добавяне

5

Практиката да се назначават командири на съединения и части преди тези бойни единици да са се появили е общоприета не само в армията, но и във флота, не само у нас, но и в други страни.

Ето един пример. На 15 септември 1954 година капитан-лейтенант Лев Михайлович Жилцов е бил назначен на длъжност старши помощник на първата съветска атомна подводница К-3.

На 10 юни 1955 година капитан 2-и ранг Леонид Гаврилович Осипенко е бил назначен за командир на тази подводница.

На 24 септември 1955 година е официалната церемония по започване на изграждането на кораба. (По този въпрос съществуват различни данни. Според мен най-точни са сведенията, които е публикувал контраадмирал Георгий Георгиевич Костев, опитен подводничар, историк на флота, професор, член-кореспондент на Академията на военните науки.)

На 9 август 1957 година подводницата К-3 е спусната на вода.

На 3 юли 1958 година е началото на ходовите изпитания.

На 17 декември 1958 година е подписан актът на правителствената комисия за приемане на К-3 с цял списък от недостатъци, които е предстояло да се отстранят.

На 10 април 1959 година след отстраняването на всички забелязани недостатъци К-3 влиза в състава на Северния флот.

Поука: почти 4 години капитан 2-и ранг Осипенко е командвал атомна подводница, която не е фигурирала в състава на флота. Той е застъпил на длъжността командир, когато не е съществувала никаква подводница. Означава ли това, че не е бил командир?

Не, не означава.

Бил е командир. И животът му като такъв никак не е бил лек. Това не е било сладка служба. Неговото служене на Отечеството през тези дълги тежки години е било оценено по най-високата скала. Командирът на отначало несъществуващата, а после (на пръв поглед) недействаща атомна подводница е бил удостоен със званието капитан 1-и ранг. Преди това командирите на подводници не са били удостоявани с такова високо воинско звание. На 23 юли 1959 година с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР капитан 1-и ранг Л. Г. Осипенко е удостоен със званието Герой на Съветския съюз и са му връчени орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“ (№11083).

А капитан-лейтенант Жилцов, впоследствие контраадмирал, Герой на Съветския съюз, повече от година е бил старши помощник на подводница, която е съществувала само на хартия, после три години и половина са я строили и изпитвали.

Като вземаме под внимание гореизложеното, нека се съгласим, че назначаването на полковник Бирюков на длъжността командир на 186-а стрелкова дивизия далеч не е означавало, че такава дивизия вече е съществувала.

Споменаването на XVIII конгрес на ВКП(б) във връзка с новото назначение на полковник Бирюков прояснява много неща. Материалите на конгреса трябва да се четат. Не могат да се преразкажат. Под бурните аплодисменти и животинско-възторжения смях в залата от трибуната като медни монети от строшена касичка са се сипели такива декларации: „Нашата армия ще бъде най-нападащата от нападалите някога армии!“, „Червената армия ще се стовари като ураган върху вражеската земя!“, „В целия свят няма сила, която да ни спре!“.

Ако се готвим да защитаваме своята земя, кой и защо ще ни спира?

След като е прочел стенограмите от конгреса, петербургският историк Александър Гогун е направил равносметката: „С речите и атмосферата на този конгрес Сталин и неговите най-близки съратници са дали на партията и страната да разберат: Съветският съюз готви голяма война“.

И за този конгрес са били подбирани далеч не случайни хора.

Подбирани са били хората, на които е предстояло да претворят в живота плановете на партията. По-точно — в смърт.

Предишният, XVII конгрес е наречен Конгрес на победителите.

А XVIII имаме основание да наречем Конгрес на подпалвачите.

* * *

На 19 август 1939 година Сталин взема решение за начало на тайна мобилизация на Червената армия и цялата съветска икономика. Това решение е означавало неизбежна война в Европа. Това решение е означавало, че Сталин е подписал смъртната присъда на всички заобикалящи Съюза страни.

Никой не е можел да знае какво става зад стените на Кремъл. Но на този ден великата руска поетеса Ана Ахматова е написала едно от най-страшните си стихотворения. То е било озаглавено „КЪМ СМЪРТТА“. Под него е изписала датата: 19 август 1939 година.

Сталин е подписал смъртната присъда на Европа, но не е успял да я приведе в изпълнение. 52 години по-късно, на 19 август 1991 година, кремълските вождове, подобно на Хитлер, хвърлиха своите танкове за завземане на Москва. След като не са успели да прегазят с танкове целия свят, те бяха принудени да ги обърнат към собствения си народ, за да запазят властта си.

Но не успяха.